— Ха! — ухили се Дидие. — Това ще развали играта! Първо трябва да посочиш второто
си любимо престъпление и после можем да потвърдим теориите си.
— Добре, кое е второто ми любимо престъпление? Съпротивата при арест. А кое е
второто за теб, Кавита?
— Ереста — отвърна тя.
— Ереста в Индия не е престъпление — възразих и с усмивка помолих Дидие за
помощ. — Правилата на вашата игра разрешават ли такива неща?
— Боя се, че да, Лин. Както и да отговорят хората на въпроса, отговорът остава.
— А ти, Дидие? За теб на първо място беше да лъжесвидетелстваш, прав ли съм?
— Точно така! — отвърна той радостно. — Трябва и ти да участваш в играта.
— Благодаря, но ще откажа. Бих искал обаче да знам кое слагаш на второ място.
— Прелюбодейството.
— Защо?
— Как защо — защото е свързано с любовта и секса, то е ясно! Но и защото е
единственото престъпление, което всеки един зрял човек разбира напълно. Нещо повече —
тъй като на нас не ни се разрешава да се женим, това е едно от малкото престъпления, което
един мъж гей не може да извърши.
— Така е, защото прелюбодейството е грях, а не престъпление.
— Лин, нали не смяташ да ни пробутваш религия, като говориш за грях? — подхвърли
присмехулно Кавита.
— Не, използвах думата не в конкретен, а в по-широк смисъл.
— Нима можем да познаем другите грехове освен своите собствени? — попита Кавита, издала предизвикателно челюст.
— Ех, че го каза! — възкликна Дидие. — Във възторг съм. Келнер! Още по едно!
— Ако хората смятат, че общото обективно разбиране между тях е невъзможно по
принцип, то си е тяхна работа. Според мен ако говориш общ език с другите, можеш да
говориш за греха по смислен, нерелигиозен начин. Това имам предвид.
— Тогава какво е грехът? Какво е? — настоя тя.
— Грехът е всичко онова, което наранява любовта.
— Охо! — провикна се Дидие. — Великолепно, Лин! Хайде, Кавита, нахвърли се като
пантера! Дай отпор, момиче!
Кавита се отпусна на стола си. Беше облечена с черна пола и черна блузка без ръкави и с
разтворен цип на врата, бретонът на черната й къса коса — прическа с градски шик
навсякъде по света — падаше на леки ресни над негримираното й трийсетгодишно лице
— толкова хубаво, че би могло да ти продаде всичко.
— Ами ако целият ти живот е грях? — жилна ме тя. — Ами ако всеки твой дъх ранява
любовта?
— Красотата на любовта е в това, че отмива всякакви греховете
— отвърнах.
— Цитираш Карла, а? — изплю насреща ми Кавита. — Много уместно!
Беше сърдита, а аз не го проумявах.
— Да — отвърнах. — Струва си да я цитира човек.
— Бас държа — отвърна тя ядно.
В тона й усещах агресия. Тогава още не разбирах защо.
Бях дошъл в „При Леополд" да я предупредя за новата мания на Мадам Жу. Не обърнах
особено внимание на играта им с Дидие, защото изчаквах в разговора да възникне пауза и да
й кажа каквото знам. Ако бях внимавал повече, можеше да се подготвя за следващата й
реплика.
— Грях? Любов? Как изобщо можеш да произнасяш тези думи, без гръм да те удари?
— Ей, Кавита, я чакай малко! Какво искаш от мен?
— Карла никога не ти е излизала от ума и за миг, докато си лягал с Лиса!
— По дяволите, това пък откъде дойде? Дидие побърза да разсее назряващата буря:
— Навин слага на второ място укриването на беглец за любимо престъпление. Това
допълва профила му. Искаш ли да чуеш какъв е?
— Млъкни, Дидие! — сопна се Кавита.
— Кавита, ако имаш да казваш нещо, изплюй камъчето — казах.
— В лицето ти ми иде да се изплюя! — Тя остави чашата си.
— Давай.
— Лиса смяташе да те напусне заради мен, Лин — каза Кавита. — Преди мен тя беше за
кратко с Розана от художествената галерия, да види какво ще излезе, но с нея бяхме
любовници вече от месеци. И ако те беше напуснала по-рано, за да бъде с мен, днес щеше да
е жива.
„Добре, значи вече сме наясно", помислих си. Очевидно не осъзнаваше иронията да ме
обвинява, че съм изменял на Лиса с мислите си за Карла, докато тя е спяла с Лиса, която
беше с мен. Ревността не се поглежда в огледало, ядът е глух за истината.
— Добре, Кавита. — Станах да си тръгвам. — Дойдох да ти кажа, че онази вечер се
сблъсках с една неосвидетелствана луда на име мадам Жу, която ми каза да стоя по-далече от