изкопчвал… а ти трябва да знаеш за Абдула.
— Не искам да говоря за Абдула, щом той не присъства тук. Съжалявам.
— Чудесно — каза тихо. — Това беше просто поредната малка проверка. Дано ми
простиш. Лишен съм от материал.
— Ама какво става тук, Туарег? Каниш ме у дома си, а сега пък имам нужда от парола
само за да говоря с теб?
— Не, не, остави ме да продължа. Един бизнесмен дължеше пари на Компанията, които
не искаше да плати. Канеше се да ги съди за изнудване и около Санджай щеше да се вдигне
страшна пушилка. Абдула беше с ирландеца, когато разрешиха проблема. Какво е станало
там, трябва той да ти каже. Аз само мога да потвърдя, че е свършило зле.
— Това какво общо има с момичето?
Лиса. Лиса. Не можех да се насиля да произнеса името й в кошера на Туарегата.
— Това е нещо, което само един човек знае.
— И ти не знаеш какво е?
— Не… все още.
Той ме погледна. Мисля, че моята компания му допадаше, но не бях сигурен какво
говори това за мен.
— Знаеш ли какво е тайна, Шантарам? — попита ме и треперливата му усмивка
размърда дългата му сива брада.
— Нещо, което ти не ми казваш? — казах с надежда.
— Тайната е неизречена истина. И Абдула държеше това в тайна от теб, а аз го знам, защото го попитах. Случи се вчера.
— Защо го попита?
— Хубав въпрос — отвърна той. — Кое те накара да го зададеш?
— Туарег, престани, ако обичаш! Защо го попита за мен? Защото е свързано с
приятелката ми ли?
— Този ирландец Конканън знае, че Абдула те обича. Той мисли, че Абдула ти е разказал
за убийството, което са извършили заедно.
Това му дава втори повод да те убие. Двайсет и четири часовата мокра поръчка за теб не
беше шега, а сериозен опит за покушение над живота ти. Той наистина възнамеряваше да те
убие, за да страда Абдула. Възнамерява да убие и Абдула.
— Разбирам, Туарег. Благодаря ти. Къде мога да го намеря? Той пак се разсмя. Надявах
се да обясни шегата си. Седях под
един свод сред безброй сводове и толкова се бях напушил от наргилето, че сякаш
левитирах във въздуха, краката ми бяха омекнали като медузи.
— На този свят съществуват само два вида хора — усмихна непринудено за пръв път. —
Такива, които използват другите, и такива, които биват използвани.
Аз смятах, че има хора всякакви и най-различни, и несъмнено повече от два вида, но
схващах, че всъщност говори за нещо друго — за причината, поради която ме бе извикал у
тях.
— Тази информация сигурно ще ми струва нещо — казах.
— Вярно, искам услуга в замяна — отвърна. — Но нея, вярвам, че ще я свършиш с охота.
— С колко голяма охота?
— Искам да знам всичко, което знаеш и ще научаваш за Ранджит Чудри.
— Защо?
— Искам да го взема под моето опекунтство, преди някой да ме изпреварил.
— Под твое опекунство?
— Да, в едно заведение недалеч оттук.
Понякога Съдбата ти дава шепа пясък и ти обещава, че ако го стиснеш достатъчно
здраво, ще се превърне в злато.
— Знаеш ли, Туарег — канех се да се изправя на медузестите си крака, — благодаря ти
за предложението, но сам ще намеря и ирландеца, и Ранджит.
— Чакай! — извика Туарегата. — Извинявай. Това беше последната ми малка проверка.
Приключих, честна дума! Искаш ли да разбереш резултата от днешното ми изследване върху
теб?
— Казах ти, не съм дошъл тук като обект за изследвания.
— Разбира се! — засмя се той и ме придърпа да седна пак до него- Остани, моля те, и
изпий още една чаша топъл чай, преди да си тръгнеш.
Братовчедите и племенниците разтребиха масата и донесоха нов самовар с топъл чай.
— Трябва да ми простиш — рече Туарегата. — Ако не ми простиш, ще се подложа на
психоанализа за цяла година.
Разсмях се.
— Не, сериозно! — Той ме погледна без намек за шега. — Трябва да ми простиш.
— Простено ти е — казах.
— Не се чувствам така — каза той. — Наистина ли ми прощаваш?
— Я стига, Туарег, кой съм аз, по дяволите, че да раздавам прошки?
— Това исках да чуя — рече той. — Благодаря ти. Това ти го казвам строго делово и в
никакъв случай не е проверка: в състояние съм да ти заплатя значителна сума за… частно
събеседване с Ранджит Чудри.
— Макар и да ми звучи примамливо… — подзех аз, но той ме прекъсна.
— Има две семейства, на чиито дъщери е нанесено тежко оскърбление, които са готови