— Всичко, което можеш да си купиш с три хиляди — отвърнах.
— В щатски долари?
— С рубли не работя, Олег. Цигарата догаря. Навит ли си?
— Дадено! — Той ми протегна ръка.
Пуснах ножа, стиснах ръката му и пак се хванах за ножа. Олег махна на един сервитьор.
Дидие почти беше допушил цигарата. Сервитьорът дойде наблизо и ме погледна озадачено
над Олег.
Тревожеше се. Здравенякът все тъй чакаше Дидие на празното място между
освободените маси. Бяха спрели да сервират. Келнерът — казваше се Сайед — не знаеше
какво става. Кимнах с глава и той притича, без да изпуска от очи едрия руснак.
— Една студена бира, моля — каза Олег. — И порция от домашните ви пържени
картофи.
Сайед попримига и ме погледна.
— Всичко е наред, Сайед — казах. — И аз не знам какво става.
— Ааа — въздъхна облекчено Сайед. — Веднага нося бирата и картофите!
И той изтича, размахал ръце и клатейки глава, като подвикна на хинди:
— Спокойно, никой не знае какво става!
Сервитьорите се отпуснаха малко, вперили очи във фаса на Дидие.
— Впрочем надявам се приятелят ти да победи — каза Олег. — Макар и да се съмнявам.
Дидие угаси цигарата.
— Надяваш се моят човек да победи?
— Чорт, да — отвърна Олег.
— Това какво означава?
— Да, по дяволите, на руски.
— Аха.
— Чорт, да. Бих платил три бона в долари да смелят от бой тоя тесногръд чвор, ако бях
такъв човек.
— Но не си такъв човек.
— Виж, ти току-що го срещаш, а аз бачкам с тоя задник вече цял месец. Но просто не
мога да плащам, за да пребият някого, дори него. На няколко пъти съм отнасял бой по
поръчка и никак не ми хареса.
— Аха.
— Тъй че ако твоят човек победи, все едно съм платил, но без кармичния дълг.
Дидие бавно се изправи и отстъпи от масата.
— Като се разплатиш, ще поговорим, Олег — казах.
Дидие изтръска пепелта от смачканото си кадифено сако и си вдигна яката. С ръце, натъпкани дълбоко в джобовете, той тръгна към едрия руснак.
Руската грамада размахваше юмруци, големи колкото главите, в които често се врязваха, и се поклащаше бавно напред-назад.
Ръката ми стискаше ножа. Ако Олег се намесеше, бях сигурен, Че ще мога да го
намушкам, преди да е станал от масата. Но Олег вдигна ръце на тила си и се облегна назад да
гледа шоуто.
Дидие се приближи на крачка и половина от здравеняка, а после подскочи високо и
извъртя балетен пирует с ръце в джобовете. В най-високата точка на скока разпери широко
ръце и литна в дъга, заби колене в гърдите на руснака и го халоса с пистолета си по темето, а
след това с танцов отскок се приземи надалече от него, отново с ръце в джобовете. Щом
мозъкът на руснака временно излезе от строя, той подкоси колене и заби нос в пода, докато
още размахваше ръце.
— Плащай, Олег — казах, когато Дидие отиде на бара да се разбере с управителя.
— Иха! — възкликна Олег. — А в Русия тоя се води състезател по юмручен бой без
правила.
— Твоя състезател по юмручен бой току-що го разкатаха с балетен пирует и добре
изработен пистолет. Плащай.
— Няма проблеми! — ухили се той, изпаднал в почуда. — Аз съм руснак. Добре
изработените пистолети ние сме ги измислили.
Той извади от джоба си навити на руло банкноти, измъкна няколко и пъхна ролката
обратно в джоба си.
— Загадъчен човек си ти, Олег.
— Безработен човек съм аз.
Фактът, че Джордж Скорпиона беше наел руснаци за охраната си и руското нашествие в
„При Леополд" нямаше как да е съвпадение.
— Нека позная — казах. — Работил си като охрана на последния етаж в хотел „Махеш".
— Точно така. Днес ни уволни копелето.
— Той случайно ми е приятел, дори да е копеле.
— Прощавай — отвърна. — Значи го знаеш каква е цинция. Изчисли всяка минута, в
която сме работили за него, и ни раздаде по двеста долара за довиждане, след като съм му
пазил живота! Смешно, а?
— Тая пачка беше бая по-дебела от двеста долара.
— В хотела се играеше покер, върти го един тип, Близнака му викат.
— Аха.
— Излезе ми късметът и прибрах банката.
Олег, рожбата златна, прибрал банката. От всички игри на покер в света да вземе да се
набърка в моята.
Сайед с щастлива усмивка донесе храна и напитки.
— Господин Дидие ни разби! — подшушна ми той. — Не сме го виждали да танцува