— Мисля, че твоят стрелец е спуснал предпазителя на своята съвест — казах. — Дай да
се разберем без пистолети, Конканън. Справедливо ли ти звучи, а, Говинда?
— Млък! — викна Конканън. — Всички да млъкнат! Изгледа ме от глава до пети.
Прав ли бях? Дали съм бил прав, спомняйки си сега усмивката на врага, когато мислех, че виждам неохота у мъжа, който обичаше да се бие?
— Добре, щом искаш да се биеш, затворнико, дошъл си на точното място. Нещо против
да пусна малко музика? Винаги пускам музика, докато пребивам някого. Какво ще кажеш за
един албум с любимите ми парчета?
Той натисна копчето на един плейър, свързан с тонколоните в колата, и от червения
понтиак гръмна ирландска музика. Конканън се стегна и изнесе напред ръце за отбрана.
— Давай да те ступам тогава — каза той.
Втурнах се към него, сниших се и го ударих в бедрото точно там, където го простреля
Абдула. Нанесох му два здрави удара. Той изскимтя от болка и падна на коляно.
Усетих го как замахва към тила ми. Знаех, че ударите се сипят, но не почувствах болка.
Изправих се, минах под гарда му и посегнах към окото, свих пръсти и ги забих в орбитата му.
Той бързо отскочи назад. Бях го издрал, той замижа и под клепача му потече кръв.
Със затворено око и прегънато коляно Конканън нападна с привичната си комбинация
от удари, точно както Навин ме беше предупредил. Отскочих, сниших се, после атакувах и
забодох пръсти в ключицата му. Натиснах надолу с цялата си тежест и се стоварих на пода.
Костта изскочи, той писна и размаха ръце от болка.
В затвора не се бият заради самия бой. В затвора се бият за победа на живот и смърт.
— Така значи, а? — извика, като се мъчеше да отстъпи от мен, търкайки окото си.
— Да, именно.
Отстъпи назад, но аз се приведох надолу и го сграбих за топките, като ги усуках. Не
пусках. Той се строполи непохватно, мъчейки се да си опази наследството.
Надигнах се на колене и го халосах с всичка сила. Не беше достатъчно, затова го халосах
повторно.
Той се олюля, седнал на пода. Смееше се и продължаваше да се държи за топките със
здравата си ръка. Смееше се и се клатушкаше напред-назад като поседнало бебе в легло.
— Ти мамиш и този човек ми е свидетел — посочи той Олег.
— Ами оловото, с което ме уцели миналия път? Да не би да се биеш по правилата на
маркиз Лондондери? А двайсет и четири часовата мокра поръчка за мен? Това честен бой ли
е? Сега имаш шанса да млъкнеш и да се вслушаш за разнообразие. Остави ме на мира, Конканън.
— Ти мамиш, малкият — каза той, като се мъчеше да се усмихне. — Признай си греха.
— Ако не спреш да вървиш подире ми, ще си навлека и по-голям грях.
— Знаеш ли, много повече ме кефеше, като беше умрял — изсмя се той със затворено
кръвясало око. — Говинда, застреляй го тоя шибан затворник. Гръмни го в главата тоя путьо.
Стана бързо. Говинда помръдна ръка. Олег извади нож, замахна, сряза лицето му и
издърпа пистолета от ръката му още преди шокът да го събори на пода.
Говинда изпищя от болка: знаеше, че с такова лице вече не играе героя във филма. Олег
го фрасна със собствения му пистолет и оня притихна.
Афганецът все още държеше картите, разперени като ветрило. Аз бях извадил ножа.
Олег стискаше пистолета.
— На твое място щях да бягам, приятелю — усмихна се Олег с пистолет до бедрото
си, — колкото и силна ръка да ти се е паднала.
Афганецът захвърли картите и побягна.
— Извади ми ключицата бе, шибал ник такъв! — изръмжа Конканън с увиснала
настрана глава. — Не мога да си вдигна ръката. Ако можех, щях с един удар да те съборя на
земята, и двамата сме наясно.
— Остави… ме… на мира.
— Прелестната, прелестната, прелестната Лиса — изрече той. Пак го ударих. Той
залитна назад и се сгромоляса на пода, разперил ръце, но не загуби съзнание.
„Какво да правя? — мислех си. — Мога ли да го убия? Не, освен ако той не се опитва да
ме убие."
Конканън лежеше на пода със затворено око и извадена ключица. Дори не се помъчи да
стане. Ала продължаваше да дърдори и да се киска, сякаш бе много смешно, че не може да
спре.
Олег явно не хареса това. Опита се да му запуши устата с парцал, но му казах, че ако
Конканън се задуши до смърт, той ще понесе кармичния дълг.
Наби му един пестник, и то здравата. Конканън се унесе — оставихме го на грижите на