— Мистерията е в това защо писателят е чакал толкова дълго…
— Сарказъм — отбеляза той. — Прочети Лермонтов. Кавказ е прословут със своя
сарказъм.
— Не думай! — Хванах отново писалката.
— Можеш ли наистина да си изменяш сънищата? Прицелих се с писалката в него с
лакът, опрян на бюрото. Надявах се тя да се превърне в кадуцей[96] и с него да го приспя.
— Искам да кажа, как става? Много бих искал и аз да променям сънищата си. Имам
някои сънища, нали знаеш, които много, много бих искал да ги повтарям.
Затворих писалката, после бележника и извадих две студени бири; подхвърлих му
едната, отново седнах на стола и вдигнах наздравица с кутийката.
— За мистериите.
— За мистериите!
— А сега, Олег, се отпусни и ми кажи какво има.
— Твоята Карла… — отвърна той, отпивайки глътка бира. — Знам какво ти е, защото и
аз си имам своята Карльоша в Москва.
— А защо ти не си в Москва?
— Не обичам Москва — отвърна той и пак отпи от бирата си. — Аз съм момче от Санкт
Петербург.
— Но обичаш Карльоша?
— Да. Само че тя ме мрази.
— Мрази ли те?
— О, да, несъмнено.
— Сигурен си?
— Плати на баща си да ме убият.
— Платила му е, значи? Тоя какъв е, да не е банкер?
— Не, ченге е. Голяма клечка сред ченгетата.
— И какво се случи?
— Дълга история — въздъхна, загледан в белите завеси, които бризът вееше над огрения
от слънцето балкон.
— Майната ти, Олег. Уби ми разказа, сега можеш да запълниш зейналата празнота с
твоята дълга история!
Той се разсмя тъжно. Една от най-чистите ни човешки реакции е тъжният смях.
— Спах със сестра й — отвърна, втренчен в бирата си.
— Е, хубаво де, не е много изискано, но хората вършат и по-лоши неща със сестрите на
другите.
— Не, сложно е. Те са близвайки. Двуяйчни близначки.
— Олег, накъде биеш?
— Ей, Лин, вкъщи ли си? — извика Дидие откъм коридора и влезе, беше отключено.
— Дидие! — възкликнах радостно. — Вземай бира и сядай. Олег нещо не може да си
намери място и тъкмо ти си човекът да му дадеш наставления.
— Лин, боя се, че имам много уговорки и…
— Приятелката ми в Москва ме мрази — заяви безпомощно Олег, без да увърта. —
Защото е двуяйчна близначка, а аз спах с нея и с двуяйчната й сестра.
— Разкош! — заяви Дидие и се настани на един стол. — Олег, ако въпросът не е твърде
нетактичен, еднакво ли… миришеха?
— Дидие и нетактичност, къде ти! — пошегувах се аз.
— Странно е, че го казваш — смънка Олег, вторачен в лицето на Дидие. — Те наистина
миришеха еднакво. Съвсем еднакво! Миришеха еднакво… навсякъде, искам да кажа.
— Истински феномен, наистина… — отнесе се Дидие — изключително рядък. А
случайно да забеляза дължината на безименните им пръсти, сравнени с показалците?
— Може ли да минем към това как баща й се опитал да те убие? — предложих с
мисълта, че имах намерение и да пиша.
— Удивително! — възкликна Дидие. — Значи се опита да те убие, а?
— Виж какво стана. Бях влюбен в Елена, а между мен и сестра й Ирина нямаше съвсем
нищо до нощта, в която здраво се бях натряскал, тотално разбитый.
— Разбитый? — повтори Дидие.
— Размазан, човече. Бях се размазал тотално и Ирина се шмугна гола в леглото ми, докато Елена беше у съседката.
— Прекрасно! — въодушеви се още повече Дидие.
— Беше съвсем тъмно — продължи Олег. — Много тъмно. Имахме плътни щори на
прозорците. Тя миришеше като Елена. И на пипане беше като Елена.
— Тя целуна ли те? — попита Дидие, спецът по сексуална криминалистика.
— Не. И не проговори.
— Именно. Това щеше да я издаде. Умно момиче.
— Елена не беше на същото мнение, когато се върна, запали лампата и ни завари на
калъп.
— Да, няма как да се измъкнеш с приказки — казах.
— Изхвърли ме от собствената ми квартира — оплака се той. — Не ми се вярва да е
много законно. Тоест, аз още плащам наема. А баща й заплаши, че ще тури решетки между
мен и жената, която обичам.
— Елена едва ли се е почувствала много обичана, Олег.
— Не — рече той. — За Ирина говоря. Докато бяхме в леглото, колкото и да бях пиян, това беше най-прекрасното нещо, което ми се бе случвало! Тя бе маниачка — в най-хубавия
смисъл! Луднах по нея. И още съм луд.
— Чудно! — усмихна се Дидие. — Но какво се случи?
— Успях да предам бележка на Ирина с молба да избяга с мен. Тя се съгласи, възнамерявахме да се срещнем в полунощ на Павелецката гара. Но тя посветила Елена в