Жените нададоха ликуващи възгласи, мъжете също, а децата заскачаха, сякаш земята бе
твърде гореща, че да стоят върху нея. Оркестърът засвири бясно и проглуши ушите на всички.
На определеното за храна място имаше разстлан дълъг син найлон, върху който бяха
подготвили трапеза за гостите в бананови листа вместо чинии, наредени едно до друго. Вече
бях ял, но да откажа бе неучтиво и на лош късмет.
Наклякахме всички един до друг. Наложи се Чару и Пари да седнат на една страна и те
го направиха, защото дизайнерските им поли бяха твърде къси. Бяха се ококорили, сякаш
изучаваха лъвовете в Африка.
За първи път минаваха от окаяната страна на границата. Тя ги отблъскваше, ужасяваше
ги, страхуваха се от микроби в храната. Но бяха и запленени, а очарованият индиец е
спечелен индиец.
Съдбата тъй се разпореди, че вдясно от мен седна Кавита, а отляво — Карла.
Сервираха зеленчуково бириани[98], също и кокосова паста, бенгалски подправки, изискани кашмирски деликатеси, пържени зеленчуци тандури, кисело мляко с домати и
краставици, жълт дал и изпържени в уок карфиол, бамя и моркови. Поднасяше ги безкрайна
редица от хора, които ни ги подаваха с усмивка.
— Странно време за празненство — казах на Карла.
— Ако беше поне малко наясно — обади се Кавита и се приведе напред, за да улови
погледа или душата ми, или кой знае какво, — щеше да знаеш, че това е времето между
смените и само сега работещите на дневна и нощна смяна могат да се съберат заедно.
Глупаво беше. Аз бях живял в този бордей, не Кавита и тя нямаше на какво да ме научи
за него.
— Кавита, още май не можеш да се успокоиш, а?
— А трябва ли, каубой?
— Ей, подайте ми пикантното чътни — обади се Карла в опит да въдвори мир.
Подадох й го и за миг срещнах погледа й.
— Избяга, когато Лиса умря, и сега бягаш! — обвини ме Кавита.
— Добре бе, хайде излей го да ти олекне.
— Заплашваш ли ме? — Тя присви очи и ме изгледа злобно.
— Може ли истината да е заплаха? Просто ми се повдига от тия игри с вменяване на
вина. Дойдох в този град, понесъл своя кръст. Няма нужда да ковеш нов.
— Ти я уби! — изтърси тя. Не го очаквах.
— Кавита, стига вече — каза Карла.
— Мен изобщо ме нямаше тук. Дори не бях в страната. Случи се, докато ти беше на
вахта, Кавита.
Тя трепна. Заболя я. Не исках да я боли, а само да спре да ме изтезава. Очите й се наляха
със сълзи — снежните куполи от сълзи на вътрешния й свят.
— Аз я обичах! — каза тя и куполите се пръснаха. — А ти само я използваше, докато
чакаше Карла!
— Сега е идеалният момент предвидливо да прекратите това и да се съсредоточите
върху повода — обади се Карла. — Стига сте се карали и се дръжте като любезни гости. Не
сме дошли заради нас. Тук сме заради Дива, която също много изстрада.
Престорих се, че ям, а Кавита се престори на укротена. И двамата не издържахме.
— Ти, ти трябваше да умреш сам-самичък в онова легло! — изгуби самообладание тя.
— Стига, Кавита — прикани я Карла.
— Лин, нищо ли няма да кажеш?
— Стига, Кавита — повторих.
— Само това ли?
Понечих да стана, но Кавита ме дръпна за ръкава.
— Да ти кажа ли какво ми каза тя за тебе, докато се любеше с мен?
Трябваше да се овладея, но не успях.
— Виж какво, Кавита, ти работиш във вестник, който продава еликсири за белокожи в
страна, пълна с тъмнокожи! Говориш за околната среда, а вземаш пари от петролни и
въгледобивни компании за реклама. Поучаваш тия, дето носят палта от истинска кожа, а
приемаш реклами от вериги, които продават месо от клетъчно отглеждани пилета и
хамбургери, натъпкани с хормони. Икономистите ви прощават на банкерите, каквито и да ги
вършат, коментарните ви статии не отразяват чуждите мнения, а критиката ви е като муха, кацнала върху слон, нищо повече. Жените от вашите страници са безмозъчни куклички, а
мъжете — всемъдри. Колкото престъпления разгласявате, толкова и потулвате, водили сте
кампании срещу невинни само заради рейтинга, това го знаем и двамата. Я слез малко от
трона и ме остави на мира.
Тя ме погледна с решителност, която не разкриваше нищо, но може би и нямаше с какво
да ми излезе насреща, защото си замълча.
Станах, извиних се и тръгнах сам през бордея. Навин ме настигна на една пътека, край