среща със загадъчна жена, която случайно кара класически 350-кубиков мотор по-бързо от
всички в Бомбай.
— От всички освен от мен — поправи ме Навин. — Упражнявах се, Лин. Много съм
бърз.
— Дано си бърз и когато Дива разбере за срещата.
— Всичко вече е решено — каза той.
— Да, Дива със сигурност ще ти нарита задника за това нещо, обаче печелиш точки за
легенда при Дидие, малкият. Като чуе, ще откачи.
— Той вече знае. Всички знаят. Всички освен Дива. Мислех, че и ти знаеш.
Не знаех. Никой не ми беше казал. Незнайно защо бях откъснат от света на
приятелството, за чието изграждане непрестанно работех.
— Откъде ще мине гонката?
— Сградата на „Еър Индия", „Марин Драйв", „Педър Роуд" и обратно, три пъти.
— Къде завивате на „Педър Роуд"?
— Последният светофар преди „Хаджи Али".
— Кога?
— В полунощ.
— На ченгетата страшно ще им хареса.
— Ченгетата ни помагат. Осигуряват безопасността на движението, а ние сме им
толкова благодарни за съдействието, тъй да се каже, че им платихме колкото поискаха, а хич
не беше евтино. Трябваше да ги включим. Полицейските им радиостанции ни трябваха да
разгласим за гонката. Много пари са вкарани вътре.
— Част от тях са мои — засмях се.
— Знаеш ли… — рече той колебливо. — Нали все тая гонка ми е в главата, та увлечен от
момента, не ми хрумна как ще реагира Дива, ако изляза на среща с Бенисия.
— Моментът не е оправдание, Навин.
— Обаче ако все още бях със старата Дива, която ме удряше в топките всеки път, щом се
изправя, това нямаше как да се случи.
— Вземи новата Дива със себе си на срещата. Бенисия може да я хареса. А Дива обича
украшения.
— Бенисия няма предвид такава среща.
— Откъде разбра?
— По очите! Тя направи… Тя беше… Трябваше да си там, за да разбереш, но няма
грешка! Наумила си е нещо повече от излизане.
— И ти се съгласи?
— Казах ти, увлякъл се бях.
— Откажи облога.
— Не мога! Твърде много хора са заложили страшно много пари на тая гонка. Трябва да
дам всичко от себе си.
— Значи като излезеш с Бенисия, кажи й, че си влюбен в друга. Кажи й, че е било редно
да й го съобщиш, когато те е поканила на нещо повече от среща през никаба под формата на
тъмни очила.
— Чувствам се скапано — каза той.
— Няма защо да се чувстваш скапано. Спечели гонката и постъпи както трябва.
Той ме прегърна толкова силно, че сякаш стоях, потопен до гърдите в река, а водата ме
заливаше и аха-аха щеше да ме събори. Стрелна се навън през вратата.
— Ще се видим там! — подвикна и хукна надолу по стълбите.
— Чакай! — извиках и той спринтира обратно догоре.
— Онова момиче — приятелката на Винсън, Ранвей.
— Да — каза той и застана на един крак: елен, готов да се впусне в бяг. — Той е с Дидие
в офиса.
— Тя е и моя приятелка. Ако тръгнеш да я търсиш, търси я по разни духовни места. Аз
бих започнал оттам.
— Духовни места, значи. Ясно. Друго?
— Не. Тичай.
Той подскочи и се затича надолу по стълбите.
Кой знае защо ми се прииска да затворя вратата, да врътна ключалките, да си почистя
пистолета, да си наточа ножовете, да пиша и така да се напия, че да пропусна гонката. В този
миг не желаех да знам нищо за ничия чужда любовна драма.
Станах и отидох до вратата, но точно тогава Винсън ме изпревари.
— Имаш ли минутка?
— Мамка му, пич, че кой няма минутка? И изобщо някой вярва ли, че няма да продължи
много повече? Зарежи самоподценяващата си пасивна агресия на прага и влез, паркирай си
трупа на дивана на Олег, пий една бира и ми кажи какво става в главата ти — или пък в
главата на Олег, ако решиш да гадаеш.
— Ама и ти си в едно настроение — каза той, докато сядаше. Подхвърлих му една бира.
— Хубав диван — отбеляза той. — Кой е Олег?
— Казвай какво има?
Той заговори за нея, за момичето от северните земи с ледените късчета в очите.
Обвиняваше се, че е прекалявал с грижите си за нея и тя се е чувствала като затворник, че е
сдържал обичта си, и за всички останали свои грешки.
— Човече, затворникът си ти — казах. — Аз ли?
— Ти си прикован към това, което вършиш, а тя е волна птица.
— Какво искаш да кажеш?
— Не искам да говоря за Ранвей, щом нея я няма и не може да се включи в разговора. Но
ще ти кажа само, че според мен е много чувствителна и онова, което вършиш, я наранява