— Това парче никога няма да ми омръзне — въздъхна той. — Искаш ли пак да го пусна?
— Не, не, добре е. Ще купя пиячката, преди Дидие да ме изпревари.
— Дидие го няма.
— Не ми се ще да рискувам.
— Това май… е най-умното нещо, което съм чувал да ми казваш.
— Джасвант, хората не разговарят умно с теб, защото ти не си любезен с тях.
— Майната им на любезностите!
— Ищецът умря…
— Любезността няма да ми плати наема.
— Опаковай ми това, което ти плащам, Джасвант.
— Добре, добре, баба, не се нервирай. — Той дойде при мен пред шкафа и започна да
слага в торбичка нещата, които му посочвах.
— Готови джойнтове имаш ли?
— Разбира се. По пет грама, по десет, по петнайсет…
— Вземам ги.
— Всичките ли?
— Всичките.
— Чи, чи![102] Човече, ама никой ли не те е учил как се върти бизнес?
— Давай ги тук, Джасвант.
— Ама ти дори не знаеш цената.
— Колко?
— Цяла бала пари, човек!
— Става. Увий ми ги.
— Ето, пак! За цената трябва да се бориш, човече, иначе тя въобще не е истинската цена.
Като не се пазариш за справедлива цена, ти мамиш и мен, дори да си трая. Така не се прави!
— Джасвант, кажи ми справедливата цена и аз ще ти я платя.
— Не разбираш — каза той търпеливо, все едно учеше маймуна.
И за двама ни играта е в това да открием каква е справедливата цена! Само така можеш
да разбереш кое колко струва. Ако Не правим така, всичко отива по дяволите. Такива
вредители като Тебе прецакват всичко, щото за щяло и нещяло плащате каквото ви падне!
— Джасвант, колкото струва — толкова плащам.
— Чакай нещо да ти кажа. Няма как да избягаш от тая система, мой човек, колкото и да
се пънеш. Пазарлъкът е основата на бизнеса. Никой ли не те е научил?
— Не ми пука кое колко струва.
— На всеки му пука кое колко струва!
— Не и на мен. Щом не ми е по джоба, значи не го искам. А ако го искам и ми е по
джоба, не ми пука колко пари струва. Парите са за харчене, нали така?
— Парите са река, човече. Някои от нас се носят по течението, други цапат по плиткото.
— Стига със старите сикхски поговорки.
— Тая е нова сикхска поговорка, ей сега я измислих.
— Опаковай нещата, Джасвант. Джасвант въздъхна.
— Харесвам те. Никога няма да го кажа пред хора, щото не съм от тия, дето се перчат
пред публика. Това всеки го знае. Обаче аз те харесвам и забелязвам у тебе някои интересни
качества. Забелязвам и някои грешки в духовните ти разсъждения и тъй като те харесвам, с
радост бих ти турил в ред чакрите, тъй да се каже.
— Тая реч си я държал и преди, а? — попитах и поех двете торби стоки от първа
необходимост.
— Няколко пъти.
— И как мина?
— Лин, аз мога да бъда много убедителен. Веднъж играх Отело в…
— Джасвант, приятно ми беше да свършим работа.
— Ей това е! — провикна се той. — Ей това се опитвах да ти кажа преди! Аз тебе те
харесвам, разбираш ли, обаче като се държиш като дете — пък ти не си дете — и ми
разваляш целия кеф от това да си възрастен, светна ли ти?
И тук по сценарий засвири музика. Той пак наду бханграта.
Прибрах покупките, изядох две студени консерви риба тон, наточих си ножовете, докато
се слегне храната, после правих лицеви опори и набирания, докато нощта ми позволи да
тръгна из града.
Пълният бандобаст — или блокаж на града — е невъзможно да се преодолее денем.
Всеки, излязъл посред бял ден на главна улица, е жертва или скоро става жертва. Ченгетата
се страхуваха. Не бяха достатъчно, за да спрат хората, тръгнали на война един срещу друг, или
за да опазят банките. За ченгетата блокадата правеше нещата много по-лесни: щом си на
улицата, значи те арестуват.
— Излизам, Джасвант — обадих се точно преди полунощ.
— Излизаш, ама друг път. Барикадата няма да помръдне от мястото си.
Направих няколко крачки към струпаните мебели.
— Ако я бутна, ще се разпадне.
— Не пипай! — Той излезе иззад бюрото да изтика барикадата от вратата. — Това
защитно съоръжение е много сложно. Моят приятел, парсът, щеше да се справи по-добре, ех, защо не е тук! Но и така ще спре зомбитата да влязат.
— Зомбита ли?
— Така се започва, мой човек — отвърна Джасвант угрижено. — Всеки го знае.
Той избута художествената инсталация от столове и пейки и открехна вратата едва-едва.
— Ще ти трябва парола — каза.