— Ресторантите са затворени, няма откъде да се купи храна, и доставки няма, нищо
няма — ще трябва да си готвите сами, и то кой знае колко време.
— Ще ни трябва и още за пушене — казах от вратата на стаята си.
— Може да се уреди, но няма да е евтино в тоя блокаж.
— Вземам всичко.
— Ето на, пак! На нищо ли не се научи? Ти си заплаха за честния бизнес!
— Дидие!
— Приемам извиненията. Ще го донеса по-късно. В тунела е.
— В тунела ли? — Да.
— Под този хотел минава тунел?
— Минава, естествено. Аз защо съм го купил! Сикхите ще преживеят Третата световна, нали знаеш?
— Може ли да го видя? Очите му се стесниха до цепки.
— Боя се… че това надхвърля твоята платежоспособност.
— Майната ти, Джасвант.
— Освен ако…
— Майната ти, Джасвант.
— Освен ако — заинати се той — зомбитата нахлуят и друго не ни остава. Ако го имах
оня фазерен пистолет, живот щяхме да си живеем.
— Стига вече с тия зомбита!
— У, колко си скучен! — Той тръгна обратно към бюрото си. — Котлонът е под наем.
Ще ти го пиша на сметката.
Погледнах барикадата с мисълта за Карла, чаках времето отново да тръгна да я търся, а
после погледнах хората в стаята си.
Олег ровеше из кашоните. Извади няколко тенджери и тигани.
— Идеално — каза той.
— Де да си водехме и прислуга — обади се Пари.
Дива се задави от смях. Подгъна колене към гърдите си, сви се на кълбо и се превърна в
шега, понятна само на посветените.
— Няма нужда от прислуга — усмихна се Олег. — Опитвали ли сте някога руска кухня?
Ще полудеете по нея, обещавам!
— Уау! — откликнаха Чару и Пари.
Олег беше изпратил фланелките в Москва, по една на всяка разнояйчна близначка, и по
правилата на Дидие бе свободен пак да се ароматизира, докато чакаше своята Ирина да
пристигне на феромонно поклонничество.
Двете Диви го харесваха. Него всички го харесваха. И аз го харесвах, по дяволите. Но
можех да мисля само за Карла — там, навън, затворена в някаква сграда, без да има кой да я
пази освен тя сама себе си.
— Може ли да помогна с готвенето? — изчурулика Винсън, щом излезе от тоалетната и
се заклати пиянски към нас.
— Не е препоръчително, господин Винсън — обади се Рандъл напевно. — Подозирам, че кулинарните умения на господин Олег са зрелищен спорт, а не кървав.
— Я кажи, ти кой беше? — попита Дива от дюшека и се облегна на Дидие.
— Това е Рандъл — отвърна Дидие. — Разказвал съм ти за него. Една загадка, разгадавана чрез остроумия.
— Рандъл, заповядай, седни при нас — каза тя и потупа по леглото.
— Госпожице Дива, най-почтително ви моля да позволите и на господин Винсън да се
присъедини. Явно е под моя опека и според мен има нужда да полегне.
— Разбира се. — Дива отново потупа по дюшека. — Винсън, паркирай се тук.
— Премного благодаря! — отвърна Винсън, когато Рандъл го намести в полулегнало
положение на дюшека ми и подложи под главата му една от моите възглавници. — Значи, приятелката ми е в ашрам. Боя се, че малко се спекох тая вечер, всъщност даже още от снощи, щото тя е в ашрам, разбираш ли, и значи сега все едно Господ й е гаджето, как да се сбия с
него за нея? И Той като е толкоз могъщ, защо самичък не си хване гадже? Това направо ме
скапа. Много!
— Не ти е леко, миличък — каза Дива.
— Простете, госпожице Дива, но на никого не му е леко — обади се Рандъл. — Нарича
се „бий се или бягай".
Дива се пресегна през Дидие и положи длан над лакътя на Рандъл.
— Ако предложа да ти плащам двойно повече от Карла, ще смениш ли кораба?
— Да работя за госпожица Карла е над парите — усмихна се Рандъл. — Като висша
привилегия е и затова, с цялото ми уважение, ще остана на борда и ще й помагам дори в
спасителна лодка, ако се наложи.
Дива го изгледа оценяващо. Блуждаеше в усмивката му.
— Ще се опознаем значително по-добре, ако останем затворени тук цяла нощ — каза тя.
— Всеки миг във вашата компания е чест, госпожице Дива.
В този миг ги оставих и имах честта да остана сам в спалнята си за малко, но Дива
скоро ме последва, завъртя ме и ме награби за реверите на елека.
— Има ли нещо между Рандъл и Карла? — изшепна тя.
— Какво?
— Ако има, няма да бракониерствам на нейна територия. Харесвам Карла.
— Да бракониерстваш ли?
— Но ако няма, Лин, това момче е толкова секси, казвам ти! Толкова е горещ, че направо