реплика.
Посегнах към почти празния рафт с книги и свалих оттам една брадвичка.
— Просто си продължавайте — подканих ги с брадвичката в ръка. — Спокойно. Аз ще
обиколя да си събера оръжията, защото не искам някой случайно да пострада. Става ли?
Те пак примигаха в недоумение. Дидие беше с маска, но дори и той мигаше.
— Уау! — изказаха се Чару и Пари.
Сложих оръжието за улична джунгла на дървеното легло, върнах се в стаята и засъбирах
ножове, един пистолет, две бухалки и един метален бокс с изпипана изработка. Последното
оръжие беше комплект ножове за хвърляне, изработени от Викрант, които бях скрил в ъгъла
зад колоната на балкона, близо до мястото, където седеше Дива.
— Или си трагичен параноик, или си трагично прав — отбеляза тя.
— Нямам време за параноя — усмихнах се аз. — Твърде много хора са ме погнали.
Пистолета пъхнах в джоба на елека си. Не можех да го скрия в апартамента, не можех да
се осланям на никого от тях, ако го намереха. „Да оставиш да убият някого с твоя пистолет, носи лоша карма — ми каза веднъж Фарид, мъртвият Фарид Уредника. — Почти толкова
лоша, колкото и сам да убиеш някого с него."
Дидие и Олег си имаха пистолети, ако потрябват. И не беше изключено, ако нещата се
влошаха. В Бомбай и в другите градове на Индия размириците опожаряваха цели квартали.
Около сблъсъците в обръчи от хладно оръжие и бухалки нерядко дебнеха инициаторите, очакващи плячката да побегне.
Бях се уговорил с Доминик да направим след два часа още една обиколка. Той трябваше
да се прибере, да вечеря, да поспи и пак да се яви на дежурство. При градска блокада всички
ченгета работеха смяна след смяна.
Възнамерявах да пропусна вечерята и направо да дремна малко, но щом заварих дома си
пълен с хора и с дюшек на пода, плановете отпаднаха.
Върнах се във всекидневната и оплячкосах запасите на Джасвант, натрупани на масата
до котлона. С едната ръка набивах банан, а с другата се тъпчех с бадеми. Изпих около
половин чаша мед от един буркан. После в голяма стъклена чаша счупих три яйца, полях ги с
мляко, посипах ги с куркума на прах и изгълтах съдържанието й.
Момичетата ме наблюдаваха.
— Бляя! — обади се Чару.
Беше красива девойка. За момент суетната част от мен поиска да изтъкне, че се налага
отново да тръгвам, че навън няма къде да ям, а нямам време да готвя. Но аз бях влюбен и
суетата, тази дребна сянка на гордостта, не можеше да отслаби силите ми.
— Искаш ли и ти? — предложих й чашата.
— Бляя! — повтори Чару.
— Това да не е някакъв фокус? — попита се Пари.
— Ако обичате фокуси, госпожице Пари — обади се Дидие, — не търсете по-далече от
Дидие.
— Уау, искам да видя всичките фокуси до един, Дидие! — възкликна Чару.
— Очаровай ни, Дидие! — прикани го Пари.
Нещата отново потекоха необичайно. Всеки казваше нещо по същество, без да му
придава значение. Върнах се в спалнята, увих оръжията в платно и ги скрих на перваза на
прозореца, закрит от шкафа за дрехи.
— Знаеш ли, ако това беше филм на ужасите — обади се Олег зад гърба ми, облегнат на
касата на вратата, — скритото оръжие щеше да създаде напрежение.
— Ако ти знаеш за него — казах, докато набутвах вързопа на скришното място, —
напрежението го създаваш ти.
— По дяволите! — възкликна той. — Играл ли си някога „Драконски куест"? В Москва
са луди по него.
— Олег, аз тръгвам. — Обърнах се с лице към него.
— Чакай малко! Тръгваш? Мислех, че никой няма да излиза оттук. Никакво делене.
Първо правило на тактиката за оцеляване в смахнати времена.
— Колкото и странно да прозвучи, оставям теб отговорник.
— За какво отговорник?
— За стаята ми, докато ме няма.
— Добре — каза той замислено. — Какво искаш да правя?
— Не позволявай нищо да се случи с бележниците ми. Погрижи се дажбите да стигат за
всички. И ако Карла се върне преди мен, я пази.
— Искаш да ме изложиш на риск, а? Нали напрежението сега аз го създавам, щото знам
къде е оръжието.
— Престани, Олег.
— Прощавай — усмихна се, — ама е толкова забавно! Рандъл каза, че в някаква
лаборатория наблизо провеждали зловещи експерименти и един от опитните субекти
наскоро избягал. Пишело го във вестника. Момичетата се изплашиха до смърт. Тая вечер
може и да ми излезе късметът. Разрешено ли е да ползвам дивана?