с какво искаш да се занимаваш. А той ме попита какво искам да постигна в живота. Това е
друг въпрос.
— Същият въпрос е, зададен в друг асансьор. Тя се разсмя, после тръсна глава.
— Няма да се впускам в това сега, колкото и да обичам да попилявам коаните ти.
— Попиляваш — отвърнах със сериозна физиономия, — когато опре ножът до кокала.
— Не, Лин, няма да ти се хвана. Ще ти разкажа каквото трябва да знаеш, а после така
ще те разкатая с афоризми, че все едно ще си се напил с домашно вино.
— Обещаваш ли?
— Хайде, изслушай ме.
— Добре де, значи ти беше заседнала в брака, прощавай, в асансьора с Ранджит и той, като не се е реализирал с теб, те попитал ти в какво искаш да се реализираш. Какво му
отвърна?
— Отговорих, без да се замислям. Казах му, че искам да постигна обитателите на бордея
да бъдат настанени в нормални жилища.
— И той какво?
— Отвърна: Съдбата ни свързва. Аз смятам да навляза в политиката и ще направя твоята
програма свой приоритет, ако се омъжиш за мен.
— Казал го е в асансьора?
— Каза го.
— И ти прие?
— Приех.
— След един час в асансьора?
— Да — намръщи се тя.
Тя се вгледа в очите ми — зелените царици дебнеха в моите сиви небеса.
— Я чакай малко! — извика. — Значи не вярваш, че един мъж може да ми предложи
брак след един час в заседнал асансьор?
— Не съм казал…
— Най-бързо са ми предлагали брак на петата минута, след като са ме зървали.
— Не съм казал…
— Бих те предизвикала да подобриш този рекорд, но знам, че не можещ, и няма да ти
позволя да опиташ.
— Не се обиждай, но каква цел е имал той освен теб?
— Каза, че искал да вбеси семейството си и нямало по-добър начин. Търсел жена точно
като мен.
— Защо е искал да вбеси семейството си?
— Ранджит управлявал парите, имуществото на семейството, но братята и сестрите му
не одобрявали мошеническите му сделки. Три пъти го съдили, опитвайки да получат
контрола върху парите, с които злоупотребявал. И той си търсел жена, която да ползва като
оръжие.
— За да им противостои?
— Именно. Не можел да ги отреже без причина, а знаел, че няма да си държат устата
затворена относно жена му, чужденката, особено ако тя им държи остър език.
— И това сте го забъркали за един час? Ти му оправяш проблемите, той — твоите.
Непознати в асансьора, а?
— Точно така. И всеки път, когато предизвиквах някого от тях да ме обиди, той ги
отрязваше. Аз му бях като произволно пенсионно осигуряване.
— Мила си дори и когато се стараеш да не си — казах. — Как успя да ги накараш да те
намразят толкова?
— Те са отвратителна пасмина. Лесно намразват. А Ранджит ми разкри всичките им
мръсни тайни. Всеки път, като ги видех, ми действаха като хапче за откровеност. Призляваше
им.
— И значи след като с Ранджит най-сетне слязохте на долния етаж, ти се омъжи за него?
Изведнъж тя стана сериозна.
— След онова, което ти причиних с Кадербай, мислех, че няма повече да ми
проговориш. И бях донякъде права. Две години нито се чухме, нито видяхме.
— Не ти досаждах, защото се беше омъжила за Ранджит.
— Омъжих се за Ранджит, за да те освободя — каза тя. — Две години му помагах да
скъса връзките със семейството си и го изтиквах нагоре към върховете на политиката, които
не можеше да изкатери само с една гола амбиция.
— Значи с непристойно поведение го отчуждаваш от семейството му, за да може той да
злоупотребява със семейното имущество, а в замяна той прокарва плана ти за разселване на
бордея? Правилно ли разбирам?
— В общи линии. Поне такава беше уговорката, ако я беше спазил.
— Карла, ама това с Ранджит са страшни… глупости.
— А да живееш с Лиса не бяха ли глупости?
— Е… не всеки ден.
Тя се засмя, после извърна очи.
— В последния момент Ранджит обаче заряза програмата за разселване и се оттегли от
надпреварата, защото противникът му го заплаши на няколко пъти.
— Кога се случи това? — попитах. Хрумна ми, че неговото оттегляне от политиката
може да има нещо общо със смъртта на Лиса.
— Онзи ден в кабинета му, когато нахълта да ме търсиш, аз тъкмо бях приключила с
него. Всичко свърши. Всичко, за което работих. Той беше оттеглил кандидатурата си.
Трепереше и се потеше. Предаде се, а знаеш, че не понасям пораженци. Седнах в ъгъла, докато се успокои, и му заявих, че ако някога, докато сме живи, се случи да попаднем в едно