помещение, ще сядаме възможно най-далече един от друг.
— Никой от нас не знаеше защо толкова се страхува — бил е с Лиса преди края й и е
мислел, че аз знам.
— Толкова бях щастлива, когато ти влезе!
— Толкова, колкото съм аз сега? — попитах и я целунах.
— Повече — измърка тя. — Седях в ъгъла, сред развалините на всичките ми планове и
труд, и тогава влезе ти. Никога през живота си не съм се радвала толкова силно да видя
някого. „Моят герой!", помислих си.
— Дай да ти донеса нещо героично за закуска. За теб не знам, но аз умирам от глад.
— Не, нека аз.
Тя донесе табла с фурми, сирене, ябълки и вино във високи червени стъклени чаши със
столчета като нокти на ястреб.
Заговори за Кавита Сингх и как изчезването на Ранджит й позволило да изиграе още
един ход, защото имала пълномощия да управлява акциите му, а той нямало как да го отмени, без да излезе на светло. Карла повишила Кавита в заместник главен редактор в замяна на
обещанието й да прокара във вестника като главна тема разселването на бордея.
Двете заедно развили програма за разкрасяване на града, за да наложат обществен
консенсус относно настаняването на обитателите на бордея в жилища с човешки условия
като въпрос на гражданска гордост. Изложили програмата на страниците на вестника, формално все още собственост на Ранджит.
— Редакторът беше проблем — продължи Карла. — Седмици наред се старахме да го
привлечем към екипа. Противопоставяше се за най-малкото нещо. Но след като прие
поканата за фетишисткото парти, стана лесно.
— Кое стана лесно?
— Да прояви отстъпчивост — каза тя. — Хайде да изпушим един джойнт.
— Защо снощи се качи на мотора на Бенисия?
— За какво страдаш повече — защото бях с Бенисия или защото яхнах прекрасния й
мотор?
— Всичко ме кара да страдам. Не искам повече да те виждам на друг мотор освен с моя.
Освен ако ти караш.
— Тогава ще трябва да ме научиш, беглецо. Започва се с разтваряне на краката, нали?
— Колкото да се задържиш на седалката — усмихнах се.
— Хайде да изпушим един джойнт — каза тя, отпусната на леглото със стъпала в скута
ми.
— Сега ли?
— Градът е блокиран. Никъде не можем да идем. Джасвант се е запасил здраво. Имам
пистолет. Отпусни се и да изпушим един джойнт.
— Доста съм отпуснат, но давай, щом мислиш, че е добра идея.
— Някои врати — произнесе тя бавно — могат да бъдат отворени само по
благоволението на чистата страст.
По-късно тя донесе плодове на син стъклен поднос и ми задава парче по парче с пръсти
в устата. Любовта е връзка, а щастието е самата свързаност. Целуваше ръцете ми, а косите й
като криле, разперени за слънцето. И мигът, благословен с любовта на една жена, отми и
затвори раните.
— Отстъпчивост — каза Карла и се настани до мен с чаша вино.
— Отстъпчивост ли?
— Нищо друго не активира така отстъпчивостта на един мъж както фетишът.
— За главния редактор ли…? — попитах, все още потънал в пашкула на преживяното в
паузата.
— Отнесе ли се нанякъде? Естествено, че за редактора.
— Как разбра какъв е неговият фетиш? Да не ти е дал визитка или какво?
— Когато дойдоха гостите, вече бяхме подсигурили всевъзможни фетиши на полуголи
момичета с маски, които пуснахме да дефилират край него, докато разберем на какво
реагира. Всъщност не отне много време.
— Коя избра?
— Строга господарка в сари от изкуствена кожа. Модел по каталог.
— И после какво?
— После го снимахме в отделната стаичка, докато се подлагаше на доминация.
— Снимали сте го двете с Кавита?
— Не беше единственият. Снимахме и един съдия, един политик, един бизнес магнат и
един полицай.
— И сте нагласили всичко това?
— С Кавита имахме вътрешен човек.
— Кой?
— Домакинята.
— А тя беше?
— Дива — отвърна.
— Дива? Нашата Дива, която е в съседната стая с Рандъл?
— Нашата Дива, която си тръгна днес по-рано заедно с Чару и Пари, докато ти спеше.
Дойдоха да ги откарат у дома с коли. Бодигардовете й заудряха по входната врата на хотела.
Джасвант решил, че са зомбитата. Разбутахме барикадата и…