— Чакай малко, и съм проспал всичко това?
— Тъй вярно, войнико — измърка тя. — Дива каза, че си много сладък.
— Какво е казала Дива?!
— Тя искаше да говори с мен, докато Чару и Пари се приготвят за тръгване. Каквото и да
правят, тия двете все са последни! Затова Дива влезе тук и поседнахме на леглото.
— Докато съм спал?
— Да. Права е, заспал си по-сладък. За щастие, будното състояние ми е слабост.
— Колко време стоя Дива?
— Изпушихме един джойнт — отвърна Карла.
— Толкова дълго?
— И пихме по чаша вино.
— Докато съм спал?
— Да, дойде да ми каже, че Кавита имала нов таен почитател и се държала чалнато.
— Тя си е чалната — казах. — Имала е връзка с Лиса и това не й дава покой. Кавита е
умна и кадърна, но и с мен се държи чалнато. Мисля, че Мадам Жу затова я харесва — и
двете са луди за връзване.
— Кавита участваше във всичко това наравно с нас, Лин — каза Карла. — Измина с нас
всяка крачка от пътя.
— И ти я назначи за наследница на трона на един от най-големите ежедневници.
— Няма да ти позволя да говориш лошо за нея — заяви тя. — Няма да позволя на никого
да говори лошо за нея или за когото и да било от приятелите ми. Точно както не бих
позволила някой да плюе по теб.
— Добре. Справедливо е. Но е мое задължение да те предупредя, когато усещам заплаха.
— Твое задължение? — разсмя се тя.
— Да, а твое задължение е да ме предупредиш — усмихнах се. — Значи Дива си тръгна
с момичетата?
— Бодигардовете ги взеха. Наложи се да обясняват защо не са се прибрали цялата нощ.
— И съм го проспал?
— Проспа го. Помогнахме на Джасвант да издигне наново барикадата, изкъпах се и пак
си легнах, а ти много ми се зарадва. Впрочем момичетата заръчаха да ти кажа довиждане от
тяхно име.
Чувствах се странно. Винаги аз ставах първи, без значение колко съм уморен, и ако
някой в съседната стая изтървеше химикалка на пода, се будех и от най-дълбокия сън. Но
някак бях проспал цял разговор на собственото си легло.
Усещането бе необичайно, то ме объркваше; пулсът ми бе забавен и размиваше всичко.
Да го преодолея, бе като да вървя по палубата на подмятан от вълните кораб. Доста време ми
трябваше, докато разбера какво е: бях обзет от покой.
„Покоят — бе казал Идрис — е съвършената прошка и противоположност на страха."
— Шантарам, тук ли си? — усмихна се Карла и леко ми разтърси брадичката.
— Тук съм, Карла.
— Добре — разсмя се тя. — Докъде бяхме стигнали?
— Разказваше ми как двете с Кавита сте натъкмили всичко — казах, като я притиснах
към себе си.
— Трите — с Дива и Кавита. Дива в момента е най-богатото момиче в Бомбай и когато
тя организира фетишистко парти, богаташите се наредиха с лимузините.
— Но Дива изобщо не е била там.
— Организирахме да не я пропуснат на един от полицейските постове и да я върнат към
града, така че каквото и да се случи на партито, да отрича правдоподобно.
— Застраховали сте я.
— Застраховахме я — потупа ме Карла по гърдите в знак на съгласие.
Тогава го направи за първи път — за първи път този малък жест, роден от нейната
същност, когато беше напълно спокойна в любовта, намери пътя до кожата ми.
— Значи организирахте фетишистки игри и сложихте камери?
— Бяхме набелязали седем мишени, включително и редактора, но дойдоха само петима.
— Пет мишени?
— Пречки за прогреса, които искахме да вкараме в пътя.
— И сега тези петимата са…
— … влезли в пътя и ще успеем да осъществим разселването на бордея и да привлечем
повече внимание към проблемите на жените. Всички печелят — съвсем по женски.
Седнах на леглото. Тя ми подаде кърпа, ароматизирана с джинджифил, да избършем
лицата и ръцете си.
— Карла, ако тези типове са важни клечки, значи са опасни. Такъв филм е бомба със
закъснител и тя ще тиктака, докато съществува.
— Действаме чрез посредници — каза тя и отново се облегна на ръката ми.
— Трябва куршум да не ги лови, значи…
— Не ги лови — отвърна. — Наехме за наши говорители Велоубийците.
— Виж, това внася много повече разум. Велоубийците?
— Нищо не върша лице в лице с никого освен с тях. Те осъществяват всички преговори с
другата страна.
— И как стана цялата работа?
— Много ли настояваш да знаеш?
— Настоявам, разбира се.
— Значи… — Тя изправи гръб и се настани срещу мен, като седна по турски. — С