преобрази обширните задни седалки в спален салон, оборудван с малък хладилник и hifi система, по-читава от моята.
Беше бос, с черни панталони и бяла риза, разкопчана на врата. Бронзовите му очи от
Гоа, поколения наред шлифовани от слънцето и морето, грееха с радостна светлина. Той
излезе от колата и нахлузи сандалите си.
Беше красив, висок, умен и храбър. Когато дойде да поздрави Карла, се усмихна и зъбите
му блеснаха като мидени черупки на прекрасен бряг; разбрах защо Дива толкова го бе
харесала.
— Как сте, госпожице Карла? — попита Рандъл и пое ръката й.
— Добре съм, Рандъл — отвърна тя. — Ще ми сипеш ли една глътка от добре заредения
си бар? Снощи сънувах лош сън, имам нужда.
— Веднага! — отвърна Рандъл, отвори вратата на колата и извади бутилчица водка.
— За духовете на починалите — каза Карла и я пресуши на две глътки. — А сега да
вървим да възкресяваме мъртъвци.
— На пробуждането на Денис Спящия баба ли ще ходим, госпожице Карла?
— Именно там, Рандъл — отвърна тя замислено. — Хайде вместо да провеждаме
бдение, да наблюдаваме пробуждане, а?
— С истинско удоволствие! — усмихна се той, натъжен заради преживяното от нея, но и
зарадван, че отново се е съвзела. — Значи, към възкресяването на медиума!
— И нито един смъртен акт да не ни изпревари — додаде Навин. Гледах как индийско-
ирландският детектив си говори с Рандъл, докато подготвяше колата и се питах какви ли
мисли се въртят из главата му — от три седмици Рандъл се срещаше с жената, която Навин
обичаше. Харесвах и Рандъл, и Навин толкова, колкото явно и те се харесваха помежду си.
Навин прегърна Рандъл, Рандъл прегърна Навин. Изглеждаше ми искрено и объркващо: ако
нещата загрубееха, нямаше да знам кого да ударя.
— Ще оставя мотора си и ще пътувам с Рандъл — каза Навин, когато с Карла яхнахме
моя.
Поехме между струящите сатенени ленти на трафика към рояка старинни къщи в Колаба
до Сасун док. Нощният мирис на мъртъв и загиващ морски живот ни следваше покрай
пристана и се носеше Дори из колонията веранди, където почиваше Денис.
На улицата се беше събрала навалица. Грамадните автобуси по редовните линии
браздяха тълпите от каещи се грешници; вълните от глави и рамене се отдръпваха, за да
направят път на металните китове.
Добрахме се по-напред, откъдето виждахме верандата, на която се очакваше да излезе
Денис след дългата си самоналожена кома.
Хората държаха в ръце свещи и газени лампи. Някои стискаха снопове благоуханни
пръчици, други мантруваха.
Денис се появи и застана на вратата на своя дом. За момент се загледа към просторната
веранда, сякаш някъде отвисоко гледаше панорама от покриви, а после обърна очи към
тълпата, събрала се на улицата няколко стъпала по-надолу. Каза:
— Здравейте всички, всички до един — и тук, и там. В смъртта цари покой. Бях там и
мога да ви кажа, че е много спокойно, освен ако някой не ти развали кефа.
Хората завикаха, нададоха радостни възклицания, назоваваха Божественото с различни
имена. Денис направи няколко несигурни крачки. Тълпата зави и запя. Той прекоси балкона, спусна се по стълбите, излезе на пътя и припадна в центъра на тълпата.
— Ей сега вече стана забавно — обади се Карла.
— Мислиш ли? — попитах, като гледах как вярващите ронят сълзи върху Денис, който
пак бе заел хоризонтално положение.
— А, той ще се надигне — отвърна Карла и се облегна на мен. — Според мен шоуто
тепърва започва.
Денис внезапно седна и разпръсна тълпата, очакваща неговата благословия.
— Разбрах — каза той. — Знам какво трябва да сторя.
— Какво? — попитаха няколко гласа.
— Мъртвите — прозвънтя сред тишината гласът на Денис. — Трябва на тях служа. И те
имат нужда от грижа.
— Мъртвите ли, Денис? — попита някой.
— Най-вече мъртвите — отвърна той.
— Но как да им служиш? — попита друг глас.
— Първо дали ще може да изпуша един много силен чилум? - подкани Денис. —
Връщането към живота ми разваля кефа. Ще ми приготви ли някой чилум, моля?
Десетки души се погрижиха за молбата му, което усложни задачата много повече от
необходимото. Накрая Били Бхасу приклекна до поваления монах на съня и му подаде чилум.
Денис запуши. Хората се молеха. Някой зазвъня с храмови камбанки, друг задрънча със