длъжниците да намерят нужните средства.
След последната голяма война за територия, оставила празни няколко места в Съвета, Файсал бе възнаграден с постоянно място.
До Файсал, приведен към него, бе неизменният му другар Амир. С голямата си глава, кръгла и заоблена като речен камък, белязано лице, рунтави вежди и грижливо оформени
мустаци Амир притежаваше тайнствения чар на южноиндийска кинозвезда.
Беше чудесен танцьор въпреки възголямото си шкембе, разказваше истории с гръмовен
бас, майтапеше се с всички освен с Абдула, на всяко празненство беше първи на дансинга и
винаги първи налиташе на бой.
Амир и Файсал контролираха търговията с дрога в южен Бомбай, а уличните им дилъри
носеха една четвърт от цялостните приходи на Компанията.
Непосредствено до Амир седеше неговото протеже Андрю ДаСилва, млад уличен
гангстер, когото бяха приели в Съвета единствено заради Амир. Той бе поел контрола над
рекета върху проституцията и порнографията — трофей от банда, победена в последната
гангстерска война.
Под широката усмивка на светлия млад мъж с русолява коса и светлокестеняви очи се
криеше илюзорна невинност — онази невинна маска, която жестокостта създава от злобата
и хитростта. Веднъж видях как маската се пропука. Бях зърнал садистичните пламъци в
очите му. Но другите сякаш не ги забелязваха — несъзнателната му усмивка възстановяваше
маската достатъчно бързо и го спасяваше от недоверието, което същинската му природа би
предизвикала.
Той знаеше, че аз знам. Всеки път, щом ме погледнеше, очите му питаха: Как успяваш да
ме разкриеш?
Сблъсъкът между двамата ни бе неизбежен, ДаСилва и аз знаех, че един ден, една нощ, в
една или друга ситуация ще преброят присъстващите с един по-малко.
Докато го гледах тогава на онова заседание на Съвета, бях убеден, че когото някога
стигнем дотам, Андрю няма да бъде сам — той ще се опре здраво на широките силни плещи
на приятеля си Амир.
До него на масата седеше Фарид, известен като Фарид Уредника, чиято преданост към
Кадербай съперничеше с тази на прошарения Назир. Фарид обвиняваше себе си за смъртта
на Кадербай в Афганистан и въпреки нашите уверения се самоубеждаваше, че ако е бил с нас
там сред снега, Кадербай можеше и да оживее.
Чувството за вина и отчаянието му го тласкаха към безразсъдство, но и го подтикнаха да
се сприятели повече с мен. Винаги бях харесвал Фарид. Харесвах неговата ярост и
готовността му да се втурне в бурята, сянката му сякаш го изпреварваше, а не вървеше подире
му.
Щом го погледнах в онзи ден по време на дългото мълчание, докато Санджай решаваше
как да постъпи с наемодателите отцепници, нелицензираните бандити и хищните
Скорпиони, Фарид вдигна очи към мен и в тях видях да горят въглените на скръбта. За миг се
върнах там, сред заснежените планини, взрян в мъртвото, обсипаното със сняг вкаменено
лице на Кадербай — мъжа, когото и аз, и Фарид наричахме баща, баща, баща.
Последният човек на масата, седнал преди Хюсеин и Абдула, се покашля възпитано.
Името му бе Раджубхай, той контролираше парите на Компанията. Дебелак, носещ
разкошната си обиколка с простодушна гордост, Раджубхай приличаше на старейшина от
далечно село, но бе кореняк бомбаец.
Великолепен розов тюрбан покриваше главата му; под дългата до коленете туника от
шевиот без ръкави бе облечен с традиционното бяло дхоти. Винаги малко напрегнат извън
спокойните граници на счетоводителския си кабинет, той се въртеше на мястото си и си
поглеждаше часовника, когато Санджай не го виждаше.
— Добре — каза най-сетне Санджай. — Този хазяин е голям куражлия, признавам му го, но това, дето го е направил, е неприемливо. Ще разпрати погрешни сигнали, а сега никак не
е моментът. Абдула, Хюсеин, Фарид, вървете и хванете един от неговите наети бандити —
най-едрия, най-оперения, водача им. Закарайте го на втория етаж на другата сграда, там, в
новата жилищна кула, която построиха в „Нейви Нагар".
— Джи — отвърна Абдула. Сър.
— Използвайте новото място, където са платили миналия месец на „Скорпионите"
вместо на нас, и хвърлете тоя мадачудх от втория етаж. Гледайте да падне върху офиса на