собственото ми сърце. Дръзката му обич сякаш бе минала в отстъпление и исках да разбера
дали се възстановява, или е разгромена.
Когато се върнахме в хотел „Амритсар", дръпнах Навин за ръкава в коридора зад бюрото
на Джасвант.
— Какво става?
— Какво да става?
— Рандъл ходи с жената, която обичаш, а ти го прегръщаш по братски. Не схващам.
Той настръхна както настръхват опасните млади животни — повече от рефлекс, отколкото от ярост.
— Лин, виж, има неща, които са прекалено лични…
— Я зарежи тия работи, ирландски индиецо. Какво става?
Той се отпусна, виждайки, че не ми е безразлично, и се опря на стената.
— Не е за мен този свят — каза той. — Не мога дори да съм в този свят, ако не задавам
неудобни въпроси или не помагам да арестуват някого.
— В кой свят?
— В нейния свят. — Произнесе го, сякаш така наричаше пъкъла.
— Не е нужно да ставаш част от нейния свят, за да си й гадже — казах. — Виж, Рандъл
ходи с нея, а живее в колата си.
— И от това трябва да ми олекне?
— От това трябва да разбереш, че като отиде на онази повече от среща с Бенисия, оплеска всичко и сега трябва да го поправиш. Любовта се печели, приятел.
Той оклюма глава, все едно беше стигнал до третия рунд в боксов мач от шест рунда, който не можеше да спечели. Докривя ми. Не исках да го натъжавам, исках да разбере, че по
нищо не отстъпва на Рандъл и го превъзхожда дори. Исках да му напомня, че Дива го знае.
— Виж, момче…
— Не, ясно — прекъсна ме, — разбирам какво ми казваш, но няма да водя тази борба.
— Ако сега не го изкараш на бял свят, същото ще се случи и друг път, и ти ще си си
виновен, защото можеш сега да го промениш.
Той се усмихна и изправи гръб, като ме гледаше в очите.
— Ти си добър приятел, Лин, но за това бъркаш. Аз съм свободен мъж, Дива е свободна
жена и така трябва да бъде.
— Казах каквото имах да казвам — отвърнах, макар че не беше така, — мир да има, но
не мисля, че ще отстъпиш.
— Мир има, когато някой отстъпи — вдигна рамене той. Присвих очи и се взрях в него, като се мъчех да изцедя истината:
— Упражнявал си се заради Карла, нали?
— Да — призна той с усмивка. — Но в случая е точно така. Не, Лин, няма да се
захващам с това и ще съм благодарен, ако и ти повече не повдигаш темата. Говоря сериозно.
И нямам нищо против Рандъл. Той е свястно момче. По-добре да е той, отколкото някой
гаден тип.
— Дадено — отвърнах и някак се натъжих повече и от него. — Да видим какво прави
Карла.
Карла и Дидие седяха на застлания с килим под, надвесени над дъска за спиритически
сеанси.
— А, не, не мога да продължа! — заяви Дидие, щом влязохме. — Лин, твоята енергия е
толкова разрушителна!
— Едно от най-прекрасните ти качества — каза Карла. — Влез и седни, Шантарам, да
видим дали можем да разстроим духовете на хотел „Амритсар".
— Този град гъмжи от духове, които лично познавах — казах с усмивка. — И като стана
дума за духовни неща… Дидие, касата вино, дето поръча, седи на бюрото на Джасвант.
Вземи си го прибери, преди да му е наложил такса. Джасвант много обича червено вино.
Дидие скочи и се метна към вратата.
— Виното ми! Джасвант!
Навин излезе след него да му помогне. Отидох при Карла, съборих я на килима, легнах
до нея и я целунах.
— Видя ли какъв съм хитрец? — казах, щом устните ни се отделиха.
— Много добре знам какъв си хитрец, защото аз съм още по-хитра — засмя се тя.
Целувки без продължение, без очаквания: целувки дарове, които напояваха с любов и
нея, и мен.
На отворената врата се почука. Беше Джасвант, а него не можеше лесно да го пропъди
човек.
— Да, Джасвант? — откъснах се от Карла, за да го погледна, както беше запречил
вратата.
— Някакви хора са дошли да те търсят — прошепна той. — Здравейте, госпожице Карла.
— Здрасти, Джасвант — отвърна тя. — Ти да не си отслабнал? Много строен
изглеждаш!
— Ами, опитвам се да пазя…
— Какви хора, Джасвант? — прекъснах го.
— Хора. Идват при теб. Страшни хора. От жената поне страх те хваща.
„Мадам Жу" — помислих си. С Карла скочихме едновременно на крака. Аз посегнах
към оръжията, а тя си сложи червило. — Червило?!
— Ако си мислиш, че ще се изправя срещу тази жена без червило, просто нищо не
разбираш — каза, като си разрошваше косата пред огледалото.