— Много си… права. Нищо не разбирам.
— Трябва да я сразя, преди да я поразя с куршум. — Карла се обърна към мен. — Да я
убия два пъти, един вид. Хайде.
Излязохме от апартамента и се придвижихме до фоайето на Джасвант. Карла вървеше до
мен. Карла. Киселина. Карла. Киселина.
Стисках ножа. Карла имаше пистолет и умееше да борави с него. Надникнахме иззад
парчето стена и зърнахме двама души до бюрото на Джасвант. Джасвант имаше угрижена
физиономия.
Направих предпазлива крачка напред. Лицето на мъжа не видях, По жената бе ниска, набита, трийсетгодишна, гледаше заплашително и носеше син хиджаб.
— Отбой — казах на Карла и се показах пред тях. — Ние сме стари приятели.
— Малко преувеличаваш — каза Синия хиджаб, все така приковала Джасвант за
тежкарския стол със застрашителен поглед.
— Самоличността удостоверена! — обяви Джасвант. — Моля, мадам, заповядайте.
Тя беше с Анкит, портиера от хотела в Шри Ланка. Той се усмихна, вдигна два пръста
към челото и отдаде чест.
Махнах му за поздрав. Синия хиджаб стоеше със скръстени ръце и притискаше с поглед
Джасвант все по-дълбоко в креслото му, а после дойде да ме поздрави. Анкит вървеше на
една крачка след нея.
— Салам алейкум, боецо! — казах.
— Ва алейкум салам! — Тя отпусна ръце и в дланта й проблесна миниатюрното
пистолетче. — Имаме работа за довършване.
— Салам алейкум — поздрави Карла. — Мъжът, на когото говорите с пистолет в ръка, е
моят приятел.
— Ва алейкум салам — отвърна Синия хиджаб, вперила очи в цариците. — Пистолетът
е подарък. И още е зареден.
— Както и моят. — Карла се усмихна и Синия хиджаб й отвърна с усмивка.
— Син хиджаб — казах, — запознай се с Карла. Карла, запознай се със Синия хиджаб.
Двете жени се взряха безмълвно една в друга.
— А това е Анкит — додадох.
— Необикновена чест е да се запозная с вас, госпожице Карла! — изрече Анкит.
— Здравей, Анкит — отвърна Карла, без да откъсва поглед от Синия хиджаб.
— Анкит забърква един коктейл, който ще накара Рандъл да позеленее като абсент от
завист. Течен тунел между измеренията! Трябва да го опиташ.
— За мен винаги е удоволствие да приготвя тунела за вас, сър.
— Толкова много общо имате помежду си, момичета! — казах. Мислех да добавя и още
нещо, но Карла и Синия хиджаб забиха в мен досущ еднакъв и не твърде ласкав поглед и аз
зарязах тази мисъл.
— Омъжваш се за тях и се надяваш, че ще се променят и пораснат — каза Синия
хиджаб. — А те се женят за нас с надеждата, че ще си останем същите.
— Брачният параграф 22 — отвърна Карла, прихвана Синия хиджаб подръка и я поведе
към бедуинската шатра. — Горкото момиче, ела с мен да се освежиш. Много уморена
изглеждаш. Колко път мина днес?
— Днес не чак толкова, но вчера пътувах двайсет и един часа, завчера също — отвърна
Синия хиджаб, после Карла затвори и гласът на жената заглъхна.
Тримата с Джасвант и Анкит зяпнахме затворената врата.
— Много страшна жена! — заяви Джасвант, бършейки потта от врата си. — Мислех
госпожица Карла за страшна, ще прощаваш, баба, ама ако я бях видял навреме тая жена със
синия хиджаб да се качва по стълбите, щях веднага да се скрия в тунела, кълна се!
— Свястна е — казах. — Всъщност е повече от свястна. Страшно е готина!
— На идване забелязах магазин за алкохол недалеч оттук, сър — обади се Анкит. —
Мога ли да си позволя да закупя съставките за вашия специален коктейл и да ви приготвя
един-два тунела, докато чакаме дамите?
— Да купувате? — Джасвант натисна копчето и отвори панела на запаса за оцеляване.
Натисна второто копче и светлинките замигаха. Пръстът му увисна над третото копче.
— Джасвант, виж сега… — обадих се, но вече бе късно.
От тонколоните на бюрото бханграта гръмна и затресе въздуха.
Гледах Анкит, докато инспектираше тайния запас на Джасвант. Побелялата му коса бе
подстригана в лустросана прическа ала Кари Грант, беше пуснал тънък мустак. Вместо
хотелската портиерска униформа носеше тъмносин кител до бедрата с висока яка и
подходящи панталони от шевиот. Оглеждаше стоката на Джасвант е окото на познавач, елегантно избиращ от витрината украшение за любовницата си.
— Мисля, че това е приемливо — каза той.