мъртви и никога повече няма да навредят никому. А после да отидем при всичките им
клиенти, плащали за техните услуги, да ги накараме да платят в брой за пъкъла, който са
причинили, и да дадем парите на момичета, изгорените по тяхна поръчка, иншаллах.
— Син хиджаб — каза Карла, — знам, че току-що се запознахме, но те обичам!
Тя сложи длан върху китката на Карла.
— Когато спецовете по киселината проговориха — обърна се тя към мен — и започнаха
да изреждат имената, споменаха и твоето. Казаха ми, че са те следили по поръчка на Мадам, жената в черно, която избяга. Накарах ги да ми съобщят къде живееш и дойдох да те
предупредя за тази жена.
Това беше шок, множество едновременни шокове, и един от тях бе предизвикан от
мисълта за спецовете по киселината, измъчвани до смърт от онези, които те бяха измъчвали.
Твърде много ми дойде, не можех да мисля повече за това.
— Благодаря, че ме информира, Син хиджаб — казах. — Тръгваш си тази нощ. Как мога
да ти помогна?
— Имам всичко, което ми трябва — каза Синия хиджаб, — но утре сутринта вече трябва
да съм далече оттук. Проблемът е в Анкит. Не мога да тръгна с него, защото заради
внезапната промяна на плановете могат да ни преведат само един по един през граница-
знам, че ще настоява да остане и аз да тръгна, длъжна съм да го сторя, но се боя да го оставя.
— Не се безпокой за него, ако остане с нас — казах.
— Не — отвърна тя. — Боя се да го оставя, защото е много свиреп.
Замислих се за любезния нощен портиер, който тънко предугаждаше нуждите на
другите, с финия мустак и съвършения коктейл и не успях да го свържа в едно.
— Свиреп? Анкит?
— Той е много способен агент — отвърна Синия хиджаб. — Един от най-добрите и най-
опасните. В тази война малцина доживяват до бели коси. Но му е време да се оттегли. Близо
три години работи като нощен портиер в хотел, където всички журналисти обичат да си
пийват и да си бъбрят. Но вече твърде добре го познават. Това беше последното му
назначение. Трябваше да го заведа при наши агенти в Делхи, където да заживее нов живот, но
застрелването на близнаците промени плана.
— Издирван ли е? — попитах. — Трябва ли да го крием?
— Не — намръщи се тя. — Защо да го издирват?
— Например заради двамата мъртви близнаци.
— Близнаците ги застреляхме с други мои другари. Той няма пръст в това.
— Да спреш близнаците, е трудна задача. И ги ликвидира с това пистолетче?
— Не, разбира се. — Тя извади автоматичното пистолетче от джоба на полата си и го
вдигна на длан. — С този пистолет стрелям само по мъжа си. Той затова ми го открадна.
— Но ти беше в ръката, когато ме поздрави — усмихнах се аз.
— Не е заради това — каза тя и се унесе в мечти по пистолетчето в дланта й.
— Може ли да го разгледам? — помоли Карла.
Синия хиджаб й подаде малкия пистолет. Карла го огледа — той се намести в дланта й
точно там, където линията на сърцето се среща с линията на съдбата. Погледът й бавно се
надигна и срещна Моя.
— Много е хубав — каза тя и върна пистолета на Синия хиджаб. — Искаш ли да видиш
моя?
— Разбира се — отвърна Синия хиджаб. — Но този искам да го задържиш. Скоро ще се
събера с моя Мехму, иншаллах, и знам, че нито този път, нито никога вече няма да ми
потрябва. Доста говорихме и сега всичко между нас е чудесно, Ал-хамду ли-лла.
— Искаш да ми го подариш? — попита Карла, докато пак поемаше пистолетчето.
— Да. Смятах да го подаря на Шантарам, но сега, като те срещнах, мисля, че трябва да
го получиш ти. Приемаш ли моя подарък?
— Приемам го.
— Чудесно. Дай да видим сега твоя пистолет.
Карла имаше матовочерен револвер трийсет и осми калибър с къса цев и гнездо с пет
патрона. Тя го извади изпод една гънка на килима до нея, отвори барабана, изтърси
патроните в скута си и с щракване го затвори.
— Не се обиждай — подаде тя пистолета на Синия хиджаб, — ама спусъкът се
задейства при най-леко докосване.
Синия хиджаб огледа вещо малкото смъртоносно оръжие и й го върна. Докато Карла
презареждаше револвера с късата цев, тя удовлетворено претегли в длан своя.
За един миг двете се взряха в мен с пистолети в ръце и изражения, едновременно
замислени и странно безучастни. Женското в тях издигаше непроницаема стена в очите им и