нямах понятие какво става. Изпитвах вътрешна радост, че съм свидетел; че присъствам на
срещата на две буйни и решителни жени.
— Син хиджаб — обади се Карла след малко. — Моля те, нека и аз да ти направя
подарък в замяна.
Тя изтегли дългата игла от кока на тила си, тръсна черните си коси — нокти на дебнеща
пантера — и ги пусна на свобода.
— Носи я, когато не си с хиджаб — подаде й тя иглата за коса. — Много внимавай.
Винаги я хващай само за скъпоценния камък като мен. Спусъкът се задейства при най-леко
докосване.
Беше стреличка за изстрелване през тръба. На тъпия й край в пиринчен обков имаше
закрепен малък рубин.
Карла бързо се изправи, изприпка в спалнята си и се върна с издължено тънко шишенце
от червено стъкло. Върху завинтващата се капачка бе вдълбан орнамент на маите.
— Кураре — обясни тя. — Спечелих стрелата и шишенцето на една игра на думи от един
антрополог.
— Спечелила си ги на скрабъл? — възкликна Синия хиджаб с шишенцето в едната ръка
и стрелата в другата.
— На нещо подобно — отвърна Карла. — Оставяш стрелата да се накисва цяла нощ в
кураре при всяко пълнолуние. И да внимаваш с нея, веднъж се одрасках и после няколко часа
имах халюцинации.
— Чудесно! — заяви Синия хиджаб. — Толкова бързо ли действа?
— Забий я във врата на някой мъж и ще успее да те последва само няколко крачки.
Елиминира неудобството от високите токчета.
— Страхотно! — възкликна Синия хиджаб. — Наистина ли мога да ги задържа?
— Длъжна си.
— Благодаря ти — каза свенливо Синия хиджаб. — Подаръкът ти много ми допада.
— За какво се карахте с Мехму, че стигнахте до дуел? — попита Карла.
— За хиджаба — отвърна Синия хиджаб и въздъхна при спомена за миналите скандали.
— Смята го за прекалено ортодоксален?
— Не, Карла — смята, че не е шик. Много си пада по модата. Има дванайсет чифта
джинси и все нещо намира да не му харесва в тях. Иска да сваля хиджаба, та и аз да съм шик
като другите, дето идват от Европа и имат дълги руси коси.
— Много си шик — заяви Карла. — Страхотен син цвят, между другото.
— Но останалите другарки са по-шик — изръмжа тя.
— Другарки ли?
Синия хиджаб ме погледна и пак се обърна към Карла.
— Шантарам нищо не ти е казал, а?
— Аз нищо не знам — обадих се. — Не знам дори знамето ви какво е на цвят и не
питам.
— Не си верен на ничие знаме, а? — попита намръщено Синия хиджаб.
— Нещо такова — отвърнах. — Но често съм верен на човека, който държи знамето.
— Ние с Мехму и Анкит сме комунисти — обърна се тя отново Към Карла. — Бяхме с
групата на Хабаш[111]. Обучавахме се с палестинците от НФОП в Либия, но се наложи да се
отцепим. Те твърде Много се… встрастиха.
— Какво търси тамилско момиче от Шри Ланка в Либия с палестинци? — попита
Карла. — Ако с този въпрос не се навирам, където не ми е работа.
- Учи се да брани народа ни.
— Трябваше ли да си точно ти? — попита меко Карла.
— Ако всички хвърлим пушките, кой ще ги вземе? — отвърна тъжно Синия хиджаб, завъртяна от колелото, създадено от мъстта, за да поддържа несекващ гнева.
— Вие с Мехму сериозно ли се карате за хиджаба? — попита Карла и разведри
настроението с усмивка.
— Непрекъснато! — върна й усмивката Синия хиджаб и прикри момичешките си устни
с войнишка длан. — Първия път го прострелях, защото каза, че хиджабът ми слагал пет
килограма отгоре.
— Изпросил си го е! — разсмя се Карла.
— Ти нали не смяташ, че е така?
— Хиджабът те прави по-слаба — отвърна Карла. — И имаш прекрасно лице.
— Мислиш ли?
— Чакай! — Карла скочи и изтича в спалнята.
— Късметлия си — каза Синия хиджаб.
— Знам — усмихнах се. Очите ми чакаха Карла да се върне. — Мехму също.
— Не — каза Синия хиджаб. — Искам да кажа, провървя ти, защото сега идваше твоят
ред в списъка на спецовете с киселината.
Обърнах се срещу нея и мярнах в погледа й да чернеят знания за тъмни дела.
Карла се върна и седна при нас. Държеше кесия от синьо кадифе, която бутна в ръцете
на Синия хиджаб.
— Червило, грим за очи, лак за нокти, хашиш, шоколад и томче стихове на Сеферис[112]
— каза Карла. — За когато стигнеш там, закъдето си тръгнала, и намериш време за себе си.