— Много ти благодаря — изчерви се Синия хиджаб.
— Ние, момичетата, трябва да се поддържаме — отвърна Карла. — Кой друг ще ни пази
мъжете? Кажи ми сега как простреля мъжа си втория път.
— Вторият път беше, защото ми разказа как някаква от източногерманската делегация
настояла да пипне дългата й копринена коса и това му харесало. Поиска да сваля хиджаба, за
да види косата ми.
- На твое място сигурно щях да гръмна нея — каза Карла.
— Не можех да я прострелям за това, че му е предложила — отвърна сериозно Синия
хиджаб, — Мехму си е красавец. Но той си заслужи изстрела, защото го е направил.
— Къде го простреля? — попита Карла. Коварен въпрос.
— В бицепса. Мъжете мразят да губят форма, а за шест месеца щетата не е толкова
страшна. Вземаш малокалибрения пистолет, притискаш го във вътрешната страна на бицепса, насочваш навън и пускаш един куршум. Трябва ти само дебела стена от другата страна, за да
спре куршума.
— Мислила ли си за брачен консултант? — попита загрижено Карла.
— Всичко опитахме…
— Не, имам предвид мислила ли си ти да станеш брачен консултант? Според мен
притежаваш вродена дарба, а на долния етаж в този хотел има още един свободен офис.
Може да го свържем с моя бизнес.
— Какъв бизнес? — попита Синия хиджаб. — Ако с този въпрос не се навирам, където
не ми е работа.
— Партньор съм в една фирма — бюро „Изгубена любов". Издирваме изгубени любими
хора и ги събираме със семействата им. Понякога намирането е също толкова странно както
загубата и влюбените, събрали се отново, имат нужда от консултации. Екипът е добре
сработен и ще си добре дошла, ще му подхождаш.
— Идеята не е лоша — рече свенливо Синия хиджаб. — Търсех си нов прозорец, който
да не облепвам с вестници. Аз… аз… изтощих се, Мехму също. Когато е безопасно за нас да
се върнем, ще те потърся и ще го обсъдим, Карла, иншаллах.
Стараех се да не ме забелязват и се справях добре. Започнах да ставам свидетел на
женски тайни, а те не бяха за мъжки уши, освен ако не си канен. Но после се усетиха и ми
показаха, че им преча. Карла се усмихна, но Синия хиджаб ме погледна навъсено с отровната
стрела в ръка.
— Ти… ъъ… ти нали каза, че имаш проблем с Анкит? — попитах. — След като планът
се промени, бягството е подготвено само за
Мен — поомекна Синия хиджаб и се обърна към Карла. — Не мога да го взема. Но не
мога и да го зарежа така. Той е добър другар и добър човек.
— Мога да му намеря работа на черния пазар, ако искаш — предложих. — Ще изкара
някак, докато се върнеш за него.
— Аз ще го наема — намеси се Карла. — Три години е бил нощен портиер в голям
хотел. Такъв талант не е за изпускане.
— Или може да работи на черната борса с мен — повторих, застъпвайки се за своите.
— Или няма да работи там — контрира с усмивка Карла. — При никакви обстоятелства.
— Така или иначе няма да пропадне с нас — казах. — Не се безпокой.
Синия Хиджаб закрепи украсения със скъпоценен камък отровен шип в капачката на
издълженото тънко шишенце и я завинти, а после го пусна в друг невидим джоб на полата си.
— Трябва да тръгвам — изправи се тя и леко се олюля.
С Карла понечихме да я подкрепим, но тя ни спря, протегнала ръце като актинии.
— Добре съм — каза. — Добре съм. Ал-хамду ли-лла.
Изправи се, приглади диплите на полата си и излезе с нас при бюрото на Джасвант.
Анкит не се виждаше никакъв. Джасвант не бе на бюрото си. Заврял се в долапа, той
хрупаше собствения си авариен запас. Обърна към мен с посипана с трохи брада и бисквити
в ръцете.
— Къде е Анкит? — попитах го.
— Анкит ли? — хлъцна той, все едно го обвинявах, че го е изял.
— Шефът по коктейлите! Къде е?
— А, той ли! Симпатяга. Малко е срамежлив.
Той отстъпи назад, като ръсеше бисквитени трохи от брадата си, втренчен в рисунъка, който оставяха на пода.
— Ти колко коктейла изпи, Джасвант?
— Три — отвърна той и вдигна четири пръста.
— Слагай табела „затворено" — наредих. — Ти си под фармацевтична атака. Къде е
Анкит?
— Дойде Рандъл, пи два коктейла и го заведе долу да му покаже колата. Защо?
— Къде са Навин и Дидие?
— Кой?
Обърнах се към Синия хиджаб и Карла.
— Мога да те заведа при Анкит на излизане.
— Не — каза тя припряно. — Не искам да се сбогувам. Твърде много пъти, като съм се