сбогувала с някого, се е оказвало последно сбогом. Има ли друг изход от хотела?
— Избери. Има няколко — казах.
— Аз сам ще изпратя дамата — предложи Джасвант, така накоктейлен, че беше загубил
всякакъв страх от Синия хиджаб. — Трябва да се поразходя, да ми се избистри главата.
— Искаш ли да дойдем с теб, Син хиджаб? — попита Карла.
— Не, моля ви, предпочитам да съм сама. За мен е по-безопасно, когато се налага да
браня само себе си, ал-хамду ли-лла.
— Докато се събереш с мъжа си — рече Карла. — Тогава ще сте заедно и може би ще се
занимаваш с нещо, което ще ти носи повече радост, например брачни консултации. Пари
имаш ли?
— Имам колкото ми трябват, ал-хамду ли-лла. Пак ще се видим, Карла, иншаллах.
— Иншаллах — усмихна се Карла и я прегърна.
Синия хиджаб се обърна към мен и усмивката й помръкна.
— Онзи път, в колата, аз плаках за моя Мехму и за мен — каза тя. — Но плаках и за теб.
Жалко, че онова момиче умря, докато теб те е нямало, а не можех да ти кажа. Харесах те и
още те харесвам. И се радвам за теб. Аллах хафиз.
— Аллах хафиз — отвърнах. — Джасвант, погрижи се за нея! И си отваряй очите, че си
пиян-залян!
— Няма проблеми — ухили ми се той. — Сигурността гарантирана! Ще ти го пиша на
сметката.
Щом останахме сами, Карла седна зад бюрото на Джасвант и пръстът й застана над
третото копче.
— Не, няма да го направиш!
— Толкова добре знаеш, че ще го направя! — разсмя се тя и го натисна.
От тонколоните гръмовно засвири бханграта.
— Джасвант ще чуе и ще ме таксува! — провикнах се. — Надявам се! — викна тя в
отговор.
— Добре, изпроси си го! — Издърпах я от стола на Джасвант. — Време е за танци, Карла!
Тя излезе иззад бюрото, но се подпря на мен.
— Нали знаеш, че лошите момичета не танцуват — каза. — Не искай от мен да
танцувам, Шантарам.
— Не е нужно — надвиках аз музиката и се отдалечих от нея с танцова стъпка. — Няма
проблем. Обаче аз ще танцувам, ей тук, и ти можеш да се включиш по всяко време, щом те
прихване.
Тя ми се усмихна, погледа ме, а после се разкърши и затанцува без задръжки.
Ръцете и китките й бяха водорасли, плуващи над вълните на бедрата й. Тя танцуваше до
мен и около мен в изкусителни кръгове, а после вълната внезапно се надигна пред мен и се
превърна в черна котка сред зелени пламъци.
Лошите момичета танцуват също както лошите момчета.
Тя преживяваше музиката и по едно време на сериозно помислих, че трябва да запиша
парчето от Джасвант, а може би и да купя уредбата му, когато в танца налетях ненадейно на
пощальон, изправил се до входната врата.
Карла натисна копчето, музиката секна и остана само съскащото ехо на внезапната
тишина.
— Писмо, сър — каза пощальонът и ми поднесе папката си да се разпиша.
Още бе черна нощ, щеше да се зазори скоро, но бяхме в Индия.
— Добре — казах. — Писмо за мен, значи?
— Вие сте господин Шантарам, а то е за господин Шантарам — отвърна той
търпеливо. — Така че да, сър, за вас е.
— Добре. — Разписах се. — Малко сте позакъснял с обиколката, а?
— Или сте подранил. — Карла застана до мен и се облегна на рамото ми. — Какво ви
води насам по това неработно време, пощальон-джи?
— Така си изкупвам греха, мадам — каза пощальонът и прибра папката в чантата си.
— Изкупление — усмихна се Карла. — Невинността на възрастните. Как се казвате, пощальон-джи?
— Хитеш, мадам.
— „Добър човек" — преведе тя името.
— За съжаление, не съм, мадам — отвърна той, подавайки ми писмото.
Пъхнах го в джоба си.
— Защо изкупвате грехове, ако не възразявате да попитам?
— Пропих се, мадам.
— Но вече не сте пияница.
— Не, мадам. Но бях и пренебрегвах своя дълг. — Как?
— Така се напивах понякога — обясни той тихо, — че криех чувалите с писма, които не
можех да разнеса. Пощенската служба ме задължи да се лекувам и след като завърших
лечението си, ми предложиха отново работа при условие, че разнеса всички онези писма в
свободното си време и се извиня на хората, задето съм ги предал.
— И това ви доведе тук.
— Да, мадам. Започвам с хотелите, защото по това време са отворени. Тъй че приемете
извиненията ми, господин Шантарам, задето ви доставям писмото с толкова закъснение.
— Приемаме извиненията, Хитеш — казахме едновременно.