— Благодаря ви. Лека нощ и добро утро ви желая — каза той и печалният му поглед го
затегли надолу към следващия адрес.
— Индия, обичам те — поклатих глава аз.
— Няма ли да го прочетеш? Писмо, доставено от Съдбата в лицето на прероден човек?
— Искаш да кажеш, дали ти няма да го прочетеш?
— Любопитството само си е награда — каза тя.
— Не искам да го чета.
— Но защо?
— Писмо означава просто заядлива Съдба. С писмата не ми върви.
— Хайде де — възрази тя. — Написал си ми две писма и те са най-хубавите, които съм
получавала.
— Нямам нищо против да ги пиша от време на време, но не и да ги получавам. Една от
представите ми за ада е свят, където получаваш писма всяка минута, всеки ден, за вечни
времена. Същински кошмар!
Тя ме погледна; погледът й се стрелна към ъгълчето на писмото, стърчащо от джоба ми, и отново го вдигна към мен.
— Ти го прочети, Карла, ако искаш. — Подадох й писмото. — Прочети го, моля те. Ако
трябва да знам нещо, ще ми го кажеш. Ако ли не, скъсай го.
— Та ти дори не знаеш кой го изпраща — каза тя, докато четеше плика.
— Не ме интересува. Не ми върви с писмата. Само ми кажи, ако трябва да знам нещо.
Тя замислено потупа бузата си с писмото.
— Така или иначе вече е закъсняло и мисля да го прочета по-късно. След като намерим
Анкит и се уверим, че е добре. — Тя го пъхна в ризата си.
— Нищо му няма на Анкит, той умее да се грижи за себе си. Нали е опасен комунист, обучен от палестинци в Либия. Предпочитам да отидем в твоята шатра и да се погрижим тук
всичко да е наред.
— Да слезем първо там — усмихна се тя. — Преди да се качим тук.
СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
СЛЯЗОХМЕ НАДОЛУ с мисълта как ще се върнем горе и още преди да завием към
арката зад фасадата на хотела, чухме смеха на Рандъл и Анкит. Стигнахме до преобразената в
жилище лимузина, паркирана до стената, където заварихме Рандъл и Анкит изтегнати отзад
на седалките, Винсън седнал на дюшека между тях, Навин на шофьорското място и до него
— Дидие.
— Красота! — усмихна се широко Карла. — Как я карате, момчета?
— Карла! — провикна се Дидие. — Идвай при нас!
— Здравей, Карла! — развикаха се останалите.
— Какъв е поводът? — попита Карла и се облегна на отворената задна врата.
— Поливаме си мъката — обясни Дидие. — Всички ние сме изоставени мъже и мъже, изживяващи трагична раздяла, и мъжкото ни нещастие ще ти достави огромна наслада.
— Изоставени? — подхвърли насмешливо Карла. — Et tu, Дидие?
— Тадж тази вечер скъса с мен — изхлипа той.
— Гледай ти! Скулпторът тънко посече любовта ти с длетото.
— Госпожица Дива също скъса с мен — съобщи Рандъл.
— И с мен — додаде Навин. — Каза ми, че оттук нататък сме в строги приятелски
отношения.
— А аз така и не съм открил любовта — рече Анкит. — Не съм се отказал да я търся, но
вече тъй дълго я търся, че има капки и от мойта тъга в надиганата от нас чаша.
— Ранвей ме изхвърли от ашрама — оплака се Винсън. — Открих я и пак я загубих.
Каза, че трябвало да остана там още месец. Цял месец! Ама ако остана, бизнесът ми отива
по дяволите! Тя не разбра. Изгони ме. За щастие, намерих ей тези момчета.
Пиеха обезболяващото средство на Анкит в коктейлни чаши. Винсън зареждаше бонг.
Стъкленият му резервоар беше с форма на череп, емблема на малка седефена змия плуваше в
него.
Подаде ми го, но аз го отклоних към Карла. Тя му махна да го прибере.
— Ако ще пуша и ще пробвам прочутите коктейли на Анкит, трябва да седна вътре в
колата.
— Седни между нас, Карла! — примоли се Дидие.
— Хайде, Лин — подкани ме тя. — Ти къде искаш да седнеш?
— Аз ще почистя мотора — казах. Знаех, че лимузината, пълна с мъжки вопли, ще е по-
забавна за нея, отколкото за мен. — Ти сядай, аз после ще дойда.
Тя ме целуна. Навин слезе от колата да й задържи вратата. Тя се промъкна на предната
седалка до Дидие, но седна наобратно — подпря възглавница на таблото и се настани удобно
с лице навътре, кръстосала крака на седалката.
Навин ми се усмихна и затвори вратата, когато тя се качи. Рандъл включи мигащи
лампички от магазина за аварийни случаи на Джасвант и подаде на Карла чаша с коктейла
на Анкит. Тя вдигна наздравица:
— Господа! За бюро „Изгубена любов"!
— За бюро „Изгубена любов"! — провикнаха се те.