— Докато завалят дъждовете — каза тихо. — И може би докато спрат.
Два месеца?
Нямаше да е просто, не и когато въртиш бизнес на черно.
Познавах едно хлапе, млад боец на име Джагат, изпаднал от бандата при чистката на
Вишну — той беше индуист и не бе съгласен да изхвърлят мюсюлманите само заради вярата
им. Вишну не можеше да му навреди, защото бе индуист, но го изхвърли заедно с
мюсюлманите. Беше способен, все още имаше контакти с Компания 307 и можеше да удържа
чейнчаджиите в релси, ако ме няма.
Възможно бе да си взема почивка, възможно беше младият Джагат, този ронин, пропъден от Компанията си, да ми наглежда бизнеса.
Не беше изключено след дългото си отсъствие да се върна и да заваря всичко мое в
развалини, а ронина — мъртъв или изчезнал.
— Разбира се — казах. — С теб тръгвам навсякъде, Карла. Мога да замина за толкова
дълго, но ти можеш ли?
— Прехвърлих пълномощното за акциите на Ранджит на нелюбимата му сестра —
отвърна и ме хвана подръка, докато вървяхме към стълбището. — Дяловете ми в галерията
преотстъпих на Тадж и галерийната комисия. Всичко, което бих могла да наследя от Ранджит
след легализирането на завещанието, приписах на нелюбимия му брат. Тъкмо той бе
подкупил шофьора на Ранджит да сложи фалшивата бомба в колата му. Стори ми се уместно.
— Отърва се от всички текущи активи на Ранджит.
— Оставих си нещо все пак — каза тя. — Да ми капва от време на време.
— Наистина ли искаш да останем горе в планината два месеца?
— Искам. Знаеш ли, там горе не е лесно, а и ти си имаш тук дела, но искам да подишаме
чист въздух, да вдишаме свежи идеи. Трябва да откъсна призраците от себе си и да започна с
теб на чисто. Смяташ ли, че ще можеш? За мен и за нас?
Аз съм градско момче — харесвам природата, но обичам градски комфорт. Не ми се
искаше да прекарам месеци наред сред толкова хора, събрани на едно място, да се къпя със
студена вода и да спя на тънък дюшек на земята. Но тя го искаше, това й бе нужно. А след
размириците и блокадата градът още не се беше успокоил и не беше възвърнал привичната си
чудатост. Беше подходящ момент, като всеки друг, да заминем нанякъде.
— Добре — казах аз и усмивката й светна. — Да видим какво ще стори с нас планината.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ЧАСТ
СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ПО ГОРСКИЯ ПЪТ КЪМ ПЛАНИНАТА меките листа на издънките около дърветата
бръскаха лицата ни, задънвайки с всеки следващ завой все повече синия хоризонт.
Маймуните се разбягваха и се нареждаха като съдии по облите камъни. Ято врани ни
връхлетя дръзко и се опита да ни обезпокои във фаланги от пернати щитове; гущери се
стрелкаха по гнилите повалени дънери.
Ние пътувахме с мотора. Рандъл и останалите ни следваха с колата. Див рев на тигър от
далечния резерват стресна пъстроцветните птици в дърветата. Те литнаха над открития път: облак, който раздвои полета си около нас, когато излязохме на планинския паркинг.
Оставихме возилата зад магазинчето за закуски и студени напитки и платихме добре на
продавача, за да ги пази. Казах му, че през два дни ще идвам да си наглеждам мотора и ако
някой го оскърби по някакъв начин, докато е под негова грижа, това никак няма да ме
зарадва. За колата не се тревожех. Достатъчно бе голяма сама да се грижи за себе си.
Водехме цял отбор с нас — Рандъл, Винсън, Анкит и Дидие. Навин и Олег искаха също
да дойдат, но двамата изгубени влюбени останаха да дежурят в бюро „Изгубена любов". Щом
се изправихме пред първата стръмнина, Дидие попита за алтернативен маршрут.
Стори ми се, че Карла щеше да го упъти, но я възпрях. Знаех Колко скептично и
войнствено може да се държи Дидие на свещени места, затова исках да се добере с пот до
лагера на Идрис, а не да влезе там с нехайна крачка.
— Да не казваш, че не можеш да се изкачиш до върха? — предизвиках го.
— Положително не! — отсече той. — Покажете ми най-трудния път! Няма планина, по-
висока от решителността на Дидие!
Поведе ни Карла, след нея тръгнах аз, а след мен — Дидие, Рандъл, Винсън и Анкит.
Дидие добре се катереше — аз го теглех отгоре, Рандъл го буташе отдолу.
Винсън ни изпревари, изкачването очевидно го забавляваше. С учудване забелязах как
Анкит се движи само на няколко крачки зад него и се изгубва над нас в подобния на