седемдесет, няколко години по-млад от Идрис.
Бяха облечени еднакво с бели дхоти[113], които падаха в разкошни дипли около кожата
им, а шиите им бяха окичени с броеници от семена на рудракша. За топчетата рудракша се
твърдеше, че притежавали духовни сили за различаване на положителните и отрицателните
субстанции. Според легендата над чиста субстанция те се въртят по часовниковата стрелка, а
над отрицателна — обратно на часовниковата стрелка и това е една от причините нито един
гуру да не пропуска да се окичи с висококачествен наниз от тях.
Носеха също така пръстени и амулети, за да увеличат максимално силата на
благоприятните планети в астрологичните си диаграми и да намалят до минимум вредата от
неблагоприятните сфери — далечни, ала никога безсилни.
Учениците шушукаха, че им било забранено да произнасят имената на прочутите
мъдреци, защото от скромност те пожелали предизвикателството им към Идрис да остане
анонимно.
Щом ги видях да излизат и да заемат местата си на големите меки възглавници, съпроводени от техни ученици, които разпръсваха розов цвят по пътя им, нарекох наум най-
младия Мрънкалото, следващия — Мнителния, третия — Честолюбеца и Я Да Видим —
най-възрастния, който най-бързо се настани и първи посегна да си вземе сок от лайм и парче
прясна папая.
— Колко време ще продължи? — прошепна Винсън.
— Добре — процеди Карла, стиснала здраво устни, за да устои на раздразнението. —
Значи искаш ли да прекараш седем години в изучаване на философия, космология и
теология, а, Винсън?
— Май не — отвърна той колебливо.
— А искаш ли да звучиш на Ранвей така, сякаш си ги учил седем години?
— О, да, на драго сърце.
— Тогава мълчи и слушай. Такива спорове с Идрис се случват най-много веднъж в
годината, а на мен ще ми е за първи път. Имаш шанс да получиш всичко наведнъж и аз бих го
изслушала отначало докрай.
— Дали ще има антракт? — обади се Дидие.
Идрис коленичи в нозете на всеки мъдрец — от най-стария до най-младия — и прие
благословията им, а после се качи на малката сцена, намести се и поздрави групата.
— Да се напушим, преди да започнем — предложи им той любезно.
Учениците донесоха голямо наргиле и връчиха маркуч на всеки от мъдреците. Най-
дългият стигаше до Идрис, който всмука и разпали чашката.
— А сега — каза той, след като всички пушиха, включително и Дидие, който да не
остане по-назад от светите мъже, запали фино засукан джойнт, — моля, задайте ми своите
въпроси.
Мъдреците погледнаха Я Да Видим, предлагайки му да нападне пръв. Старецът се
усмихна, пое дъх и нагази в плиткото, мятайки семантично камъче над водата:
— Какво е Бог? — попита Я Да Видим.
— Бог е съвършеният израз на всички положителни характеристики — отвърна Идрис.
— Само на положителните характеристики?
— Единствено и само.
— Тогава значи Бог не може да причинява зло или да върши грях? — попита Я Да
Видим.
— Не, разбира се. Да не намеквате, че Бог може да се самоубие или да излъже невинна
душа?
Светците се засъвещаваха. Виждах проблема им. Според свещените текстове боговете
във всички епохи са убивали хора. Някои богове подлагат на вечни мъки душите или
позволяват това да се случи. Версията на Идрис за Бог, неспособен на зло, трудно можеше да
бъде примирена с някои от великите книги на вярата.
Съвещанието приключи. Щафетата все още бе в ръцете на Я Да Видим.
— А какво е животът, велики мъдрецо? — попита Я Да Видим.
— Животът е органичен израз на развитието към усложнение.
— Но дали твърдиш, че животът е сътворен от Божественото, или че сам се е сътворил?
— Животът на тази планета се е породил от странно невероятното, но напълно
естествено сътрудничество между неорганични елементи в алкални натрупвания на
морското дъно, довело до появата на първите бактериални клетки. Този процес е както
самопроизволен, така и божествен едновременно.
— Говориш с езика на науката, велики мъдрецо.
— Науката е духовен език и едно от най-духовните занимания.
— А какво е Любовта, велики мъдрецо?
— Любовта е интимната връзка.
— Говорех за най-чистата любов, велики мъдрецо — възрази Я Да Видим.