— Както и аз, велики мъдрецо — отвърна Идрис. — Един учен, който със своите дарби
се опитва да открие лек за една болест, създава интимна връзка, преливаща от любов. Да
разходиш куче из парка, което ти се доверява, това е интимна връзка. Да разкриеш сърцето
си за Божественото в молитва, е интимна връзка.
Я Да Видим кимна и изхихика.
— Временно давам думата на по-младите си колеги — каза той.
— Как можем да знаем — заговори Честолюбеца, като бършеше потта от избръснатата
си глава, — че външна реалност съществува?
— Действително — подкрепи го Мнителния. — Дори да приемем cogito ergo sum на
Декарт, как може някой да знае, дали светът извън нашето съзнание, който ние мислим за
реален, не е само един ослепително ярък сън?
— Приканвам всеки, който не вярва във външната реалност, да ме придружи до ръба на
скалата ей там — каза Идрис. — А после ви предлагам да скочите. Аз ще сляза по лесната
пътека надолу по хълма и като стигна в подножието му, ще продължа дискусията за външната
реалност с оцелелите.
— Убедително! — обади се Я Да Видим, най-възрастният мъдрец. — Колкото до мен, аз
мисля да оцелея, защото няма да мръдна оттук.
Бях чувал всички въпроси по едно или друго време в планината и знаех наизуст повечето
от отговорите на Идрис. Неговата космология се основаваше на предположения, но логиката
му беше елегантна и последователна. Идеите му се запомняха лесно.
— Свободната воля — обади се Мрънкалото, най-младият. — На каква позиция си за
нея, Идрис?
— Освен четирите физически сили и материята, времето и пространството във
Вселената съществуват две велики духовни енергии — заобяснява Идрис. — Първата от тези
енергии е Божественият източник на всичко, който от раждането на Вселената насам
непрекъснато намира изражение под формата на поле на духовни тенденции, нещо като
електромагнитно поле от тъмна енергия. Втората невидима енергия е Волята, където и да се
проявява във Вселената.
— Какво е предназначението на това поле на тенденциите? — попита Мрънкалото.
— Предназначението му на този етап от нашето осъзнаване е неопределимо. Но също
както и при енергията, ние знаем какво е действието му и как да го използваме, макар и да
не знаем какво представлява.
— Но каква е неговата стойност, мъдрецо? — попита Мрънкалото.
— Стойността му е неоценима — усмихна се Идрис. — Връзката между духовното поле
на тенденциите и нашата човешка Воля е Целта на живота на нашето равнище.
Идрис махна за ново наргиле и Силвано го внесе в пагодата.
Италианецът помощник бе оставил пушката си настрана, но когато се наведе да го
остави, пак вдигна лакът, сякаш очакваше ремъкът на невидимото оръжие да се изхлузи.
— Хубаво де — прошепна Винсън на Карла, — ама аз нищо не вдянах.
— Стюарт, шегуваш се, нали?
— Nada бе, човек — прошепна Винсън. — Дано цялото шоу не е такъв умствен тормоз.
Ти схвана ли нещо?
Карла го погледна съчувствено. Едно от нещата, които тя най-много обичаше на света, може би дори най-любимото й от всички, за него просто бе словесен поток, запечатан със
седем печата.
— Ще ти го опростявам, за да разбираш — предложи му Карла и сложи ръка на рамото
му. — Като надпис върху фланелка.
— Ще го направиш заради мен? — прошепна Винсън. Карла му се усмихна, после
погледна мен:
— Не е за вярване колко е яко, а?
— О, да — ухилих се в отговор.
— Казах ти аз, че трябва да дойдем.
Идрис и останалите мъдреци изсмукаха от чашката горящото вдъхновение и пак се
обърнаха към парещите въпроси.
— Как тъй, учителю-джи? — побърза да запита Мнителния. — Как връзката с това поле
на тенденциите или с Божественото обяснява смисъла на живота?
— Въпросът е неправилен — каза тихо Идрис, стараейки се да не оскърби колега, който
също искаше да научи истината дори с цената на покаянието. — Смисълът не е атрибут на
живота. Смисълът е атрибут на волята. Атрибут на живота е целта.
Мъдреците отново се засъвещаваха, приведени към Я Да Видим, който седеше с лице
към Идрис. Един по един бутаха ангелите от главата на карфицата и решаваха коя частица от
миниатюрния купол ще им даде най-добрата опора.
Идрис огледа с въздишка лицата на облечените в бяло ученици: магнолиев кръг от
очарование. Най-високите дървета храбро се изправяха срещу заминаващото си слънце и