погледна Карла и понечи да проговори.
— Варди си кармичния задник — резюмира Карла. — Всяко твое действие засяга хода
на времето, пич.
Целунах я бързо. Знаех, че бях пред съвет от свещени мислители, но бях готов да се
обзаложа, че ще ми простят.
— Това е втората ми най-най-хубава среща с мъж — каза тя, когато мъдреците изправиха
гърбове: трима интелектуални помощници, заредили Мрънкалото, най-младия, с нова
енергия за двубоя.
— Отклоняваш се от темата — подзе Мрънкалото. — Разгадах техниката ти, учителю-
джи. Ти се извърташ от въпросите със семантични фокуси. Да се опрем на свещените
текстове и наставления. Ако човешката душа е израз на нашата човечност, както явно ти
предполагаш, важно ли е да изпълняваме жизнения си дълг, както ни учат нашите свещени
писания?
— Действително — додаде Честолюбеца с надеждата да улови Идрис в примката на
кастовото деление. — Може ли някой от нас да избегне колелото на кармата и божествено
отредения ни дълг?
— Щом съществува Божествен източник на всичко, ние имаме рационален и логичен
дълг към този Божествен източник — отвърна Идрис. — Единственият ни друг дълг е към
човечността, обща за всички нас, и към планетата, която ни храни. Всичко останало е въпрос
на лични предпочитания.
— Не се ли раждаме с кармичен дълг? — настоя Честолюбеца.
— Човечеството е родено с кармичен дълг. Човешките същества се раждат с кармична
мисия и изиграват своята индивидуална роля в общия кармичен дълг — каза Идрис.
Мъдреците се спогледаха, може би засрамени, че се опитаха да приклещят Идрис в
плаващите пясъци на религията, докато той свободно се издигаше, възкачил се на клона на
вярата.
— Имаш ли свой Бог? — попита Я Да Видим, като сучеше дългата Си прошарена брада с
мазолести пръсти от годините прехвърляне па броеници за медитация от червен кехлибар в
цикли по сто и осем зърна.
— Какъв прелестен въпрос — усмихна се благо Идрис. — Предполагам, че имаш
предвид Бог, който се грижи за мен лично и с когото мога да си общувам лично, докато онзи
Бог, сътворил Вселената от своите блянове, е зает с всяко друго съзнание като моето, което
възниква някъде. Прав ли съм?
— Точно така — обади се възрастният гуру. Идрис се засмя кротко.
— Какъв е въпросът? — попита Винсън.
— Бог точен ли е, или само си дрънка? — прошепна бързо Карла и му се усмихна
насърчително.
— Схванах! — прошепна радостно Винсън. — Дали Бог си вдига телефона.
— Аз виждам Божественото във всяка изживяна от мен минута — продължи Идрис. —
И получавам постоянни потвърждения. Това е необикновен език, разбира се. Това е духовен
език на съвпадението и връзката. Мисля, че знаеш, велики мъдрецо, за какво говоря?
— Знам, Идрис, знам — изкиска се той. — Можеш ли да дадеш пример?
— Всяка мирна среща с природата е естествен разговор с Божественото — отвърна
Идрис. — Затова е препоръчително да живееш възможно най-близо до природата.
— Отличен пример, велики мъдрецо — отвърна Я Да Видим.
— Да отвориш сърцето си, за да запалиш светлините на обичта в очите на нов приятел, е
разговор с Божественото — рече Идрис. — Искрената медитация е същият разговор.
— Преди се изказа донякъде мъгляво, Идрис — продължи той. — Кажи ни кратко и ясно
какви са смисълът и целта на живота.
— Твоят призив съдържа два въпроса, както и преди казах — отвърна Идрис. — И само
един от тях е зададен правилно.
— Засегнахме го, но аз все още не разбирам — нацупи се Мрънкалото.
— Без напълно осъзната Воля, която да попита за смисъла на каквото и да било —
отвърна търпеливо Идрис, — въпросът е не само безсмислен, но и невъзможен.
— Но, учителю-джи, несъмнено тази човешка Воля, чийто застъпник си ти, не може да
бъде смисъл сама по себе си и на себе си? — навъси се тежко Мнителния.
— Повтарям, въпросът „Какъв е смисълът на живота?" е зададен неправилно. Смисълът
е свойство, изплуващо на повърхността при съществуването на една напълно осъзнатата
Воля, която предизвиква колапс в суперпозицията на възможностите, правейки свободни
избори и задавайки свободни въпроси.
Последва мълчание и това ме зарадва, защото знаех, че ако Винсън нарушеше