стигаме до целта, в каквато и посока да изберем да поемем.
За момент замълча.
— Защо позволяваме на едно малцинство да тласка мнозинството към конкуренция, потребление и борба? — попита Идрис. — Кога ще поискаме мир също тъй страстно, както
искаме свобода?
Внезапни сълзи се зарониха по обърнатите му към небето длани и заваляха в скута му.
— Простете — каза той и изтри очи с възглавничките на дланите си.
— Велики мъдрецо — заговори Я Да Видим, също просълзен от съпричастие. — Всички
ние днес сме привлечени тук от силата на любовта. Нека останем щастливи в духовните си
дирения.
Идрис се усмихна и избърса сълзите си, кристали от лунен камък.
— Това е семантична грешка, велики учителю — каза той, възвърнал самообладанието
си. — Любовта няма сила, защото може само Да бъде свободно давана.
— Много добре тогава — усмихна се Я Да Видим. — А какво е Силата?
— Силата влияе върху хората и процесите или ги направлява — каза Идрис. — Силата е
мярка за контрол и винаги е свързана с властта. Силата е страх, който се поддава на
алчността. В любовта няма страх, няма алчност, също както няма власт и контрол, и затова
тя стои над илюзията за сила.
— Но какво ще кажеш тогава за силата на изцелението? — попита Мрънкалото. —
Отричаш ли я?
— Енергията на изцелението, учителю-джи. Всеки лечител знае, че в него няма сила, но
изобилства енергията. Енергията — това е процесът. Силата е само опитът за влияние, за
насочване или контрол на процеса.
— Дори и силата на молитвата ли, учителю-джи? — попита Честолюбецът. — Тя не
съществува ли?
— Съществува духовна енергия на молитвата — отвърна Идрис. — Също както
съществува духовна енергия на любовта — и двете са източници на благодат, но сила няма.
Енергията е процесът, а силата е опитът процесът да се контролира.
Винсън взе да не го свърта и накрая не се сдържа:
— Силата е лошо, енергията — добро — тихо каза към Карла. — Абсолютната власт
развращава.
— Браво, Стюарт! — прошепна доволно Карла.
— Хайде отново да пушим — предложи Идрис на мъдреците.
— Браво, Идрис! — прошепна Дидие повече от щастлив. Присъстващите си отпочинаха, докато мъдреците и моят френски приятел се заситят.
— Да продължа ли? — попита Идрис, когато мъдреците се омаяха достатъчно, за да се
заловят отново с метафизика.
— Разбира се — отвърнаха те.
— Фактът, че ние сме каквито сме — продължи Идрис, сякаш спорът изобщо не бе
прекъсвал — и задаваме всички правилни въпроси, без значение колко столетия са ни
нужни, за да достигнем до истината, е самата съдба. Съдбата също като живота е зараждаш
се феномен.
Винсън се приведе да попита, но Карла го изпревари:
— Енергия плюс направление е равно на съдба — каза бързо тя, съсредоточена в спора.
— Как… съдбата? — попита Мнителния. Обръснатата му глава лъщеше от пот в топлата
вечер. — Може ли пак да го обясниш?
— Нашата човешка съдба е факт, а не предположение — отвърна Идрис. — Съдбата е
способност за съсредоточаване на духовна енергия под формата на воля, за да променим
бъдещия курс на живота ни. Всички ние го правим в по-голяма или по-малка степен — 8
нашия собствен живот и в колективния живот на нашия вид. Ние вече живеем направляван
живот и от нас зависи да го реализираме и да го направляваме в по-положителна насока.
— Но как да го реализираме? — попита Я Да Видим.
— Като изразяваме набора от положителни характеристики в най-висшата степен, която
ни позволяват способностите — отвърна Идрис. — Това е реализация на душата, изразявана
чрез човешката доброта и храброст.
— Защо? — попита Честолюбеца. — Защо някой трябва да си прави труда да върши
добро, да върши нещо положително? Защо просто не работим за собствената изгода? След
като си толкова човек на науката, това не е ли еволюционно?
— В никакъв случай — усмихна се Идрис. Отговаряше на въпрос, с който се бе
сблъсквал стотици пъти досега. — Някои хора накъдето и да погледнат, виждат дивашки свят, в който всички се конкурират до смърт. Но в света съществува и величествено
сътрудничество — от мравки в колонии през дървета в колонии до човешки същества в
колонии. Приспособимостта е изящно сътрудничество. Сътрудничеството е еволюцията.