— Но несъмнено оцеляват най-силните — настоя Честолюбеца. — И най-силните
властват. Да не възнамеряваш да преобърнеш естествения ред на нещата?
— Естественият ред на нещата е сътрудничеството — възрази Идрис. — Молекулите не
се конкурират, за да образуват органични молекули, за тази цел те си сътрудничат. И ние, великите мъдреци, сме огромен сбор от многобройни отзивчиви органични молекули, благодарение на Божественото. Когато те престанат да си сътрудничат, ни вкарват в беда.
— Тъй като искаш да върнеш тази беседа обратно към изначалните принципи —
отбеляза Я Да Видим, — може ли да попитам дали Допускаш съществуването на друг морал
освен съдържащия се в свещените текстове?
Това беше въпрос уловка. Знаех, че Карла я сърби езика да му отвърне, защото го бяхме
дискутирали много пъти.
— Свещените текстове съществуват, за да знаем какви можем да станем — каза
Идрис. — Докато в нашата трагично дълга културна еволюция стигнем до този момент, докато стигнем до мястото, достойно за прекрасните откровения, човечността, присъща на
всички ни, е много добра пътеводна звезда към есенциалната истина във всички тях.
— Да не би да отричаш свещените текстове? — попита Я Да Видим.
— Ти изговаряш тези думи, не аз. Моето мнение, колкото и маловажно да е то, е, че
свещените текстове са като светите места. Как-то трябва да бъдем чисти, когато влизаме в
свято място, тъй чисти трябва да сме и когато навлизаме в свещените текстове. А най-
добрият начин да се явиш като чиста душа пред великите откровения на Божественото, е да
си чисто човешко същество във взаимоотношенията си с другите и със света, който ни храни
и подкрепя.
Мъдреците отново се сбутаха да се съвещават, а Идрис използва възможността да поръча
ново наргиле и доволно го разпали за тях.
— Добро сърце — истинска вяра? — предложи Винсън по време на паузата.
— Наистина схващаш — отвърна тихо Карла.
Рандъл си записваше в бележника. Анкит му помагаше, като от време на време му
прошепваше края на недописаното изречение.
— Харесва ли ви, момчета? — приглуших глас.
— Направо е като скок нагоре с парашут, вместо надолу — отвърна Рандъл.
— Този ваш учител щеше да е полезен за нашата партия — заяви Анкит, възхитен.
— Парти ли каза? — грейна Дидие.
— Комунистическата партия! — прошепна му сухо Анкит. — Но по-късно тази вечер
край огъня може да организираме малко парти за вас, господин Дидие, стига да искате.
— Разкош! — въодушеви се Дидие. — Ох, Боже, светците пак се разприказваха.
— Признавам, велики мъдрецо — каза скромно Я Да Видим, — че ти ме накара да се
загубя сред джунглата на идеите, родени от богатото ти въображение.
— Да — додаде Мнителния. — И аз изоставам в разбирането, защото обсъждаш
духовните въпроси, без да прибягваш до обичайния духовен език, учителю Идрис.
— Всичко е духовен език, благородни мислителю, но на по-висока или по-ниска честота
на връзката — отвърна Идрис. — Нашият диспут се провежда на една от многото честоти.
— Как може да съществува повече от един духовен език? — попита Мнителния.
— Ако Бог съществува и има духовен език, който ни свързва с него, значи по дефиниция
той е единственият език за това и просто бива изразяван различно.
— Дори и по отрицателен начин? — включи се и Мрънкалото.
— Не бихте ли предпочели да се съсредоточим върху висшия духовен език, както
направихме досега, а не върху низшия? — рече тъжно Идрис.
— Значи не можеш да дадеш примери? — попита Мнителния.
— Почти целият човешки свят е пример — отвърна Идрис с помръкнало лице.
— Значи не би трябвало да се затрудниш да посочиш духовен език, различен от нашия —
отвърна язвително Честолюбеца.
Идрис въздъхна незлобиво, изпълнен с търпеливо разбиране към по-младия.
— Добре — каза той. — Нека навлезем в тъмното. Пийна сок от лайм и заговори.
— Експлоатацията е духовният език на печалбарството — подзе той тъжно.
Учениците, които бяха чували преди този негов рефрен, вече кимаха в такт с
онтологичната му поезия.
— Гнетът е духовният език на тиранията. Учениците зашепнаха, въодушевени от думите
му.
— Лицемерието е духовният език на алчността — продължаваше Идрис. —
Жестокостта е духовният език на силата, а фанатизмът — духовният език на омразата.