— Записваш ли, Рандъл? — попитах, докато Идрис си поемаше дъх.
— Да, сър — отвърна той.
— Насилието е духовният език на страха, наглостта е духовният език на суетата.
— Идрис! — извикаха няколко ученици.
— Чакайте! — помоли Идрис и благородните му ръце разделиха водите на
възклицанията. — Събрали сме се, за да търсим разбиране. Моля ви, скъпи ученици и гости, не се провиквайте в присъствието на тези велики мъдреци, макар да съм ви насърчавал
свободно да викате, докато водим нашите беседи.
— Както кажете, учителю-джи! — извика Анкит с неочаквано заповеднически тон, допря пръст до устните си и огледа тълпата. Всички замлъкнаха.
— Мога ли да ви приканя да поемете с мен по пътя на по-висшите духовни езици, велики мъдреци? — попита Идрис.
— Несъмнено — отвърна Я Да Видим.
— С какви примери, учителю-джи? — попита Мнителния.
— Приканвам те ти да ми ги посочиш, велики мъдрецо — отвърна Идрис. — С наслада
ще гледам какви радостни птици излитат от твоя разум.
— Пак хитрост! — възрази Мнителния. — Имаш готови отговори за всичко, не е ли
така?
— Разбира се — засмя се тихо Идрис. — Научих ги наизуст. А ти не?
— Нека да ти припомня, учителю-джи, че в този спор ти си отговорът, а ние въпросът —
каза Честолюбеца, без да прекрачва линията на репутацията.
— Добре — изправи гръб Идрис. — Готови ли сте за моя отговор?
— Готови сме, велики мъдрецо — отвърна Я Да Видим.
— Чувството е духовният език на музиката — каза Идрис. — Чувствеността е духовният
език на танца.
Той замлъкна в очакване на отговор, а после продължи.
— Птиците са духовният език на небето, а дърветата са духовният език на земята.
Пак млъкна, сякаш се ослушваше.
— Струва ми се, че съм умряла и съм отишла в рая на умниците — прошепна Карла.
— Щедростта е духовният език на любовта, смирението е духовният език на честта, а
предаността — духовният език на вярата.
Много от учениците и преди бяха виждали Идрис да се изправя под чужд обстрел. В
обичта си те го поддържаха — не толкова от желание той да е победител, а единствено да го
подкрепят по пътя към истината, без значение кой ще я каже.
— Истината е духовният език на доверието, а иронията — духовният език на
съвпадението.
Учениците се поклащаха на място и мълчаха.
— Хуморът е духовният език на свободата, а жертвата — духовният език на
изкуплението.
Той замълча отново: бореше се със суетата. Знаеше, че още дълго може да реди тази
поема. Погледна към учениците, лицето му поруменя и с усмивка се завърна към началото:
— Всичко е духовно и всичко се изразява на свой собствен духовен език. Връзката с
Източника никога не може да бъде прекъсната, а само объркана.
Учениците се развикаха и заръкопляскаха, а после замлъкнаха, едновременно горди и
разкаяни.
— Ако нямате нищо против, ще съм благодарен да направим още една почивка, за около
един час.
Учениците инстинктивно се изправиха и поведоха мъдреците към пещерата им.
— За теб не знам, но аз имам нужда от нещо греховно — казах на Карла, зарадван от
паузата.
— И аз за това си мислех — отвърна тя. — Все ми едно дали ще го пия, или ще го пуша.
Всичко ми се събра в гърлото.
— Искаше ти се да си и ти там, нали?
— Адско мъдруване падна — каза тя със светнали от радост очи. Идрис беше умен и
харизматичен, но много пъти се бе изправял на разпит. Знаеше къде е твърдата почва, къде са
философските пясъци. Бях му задавал въпроси, много въпроси и открих, че понякога
остроумието му прикрива отсъствието на принципи, а харизмата му забулва амбицията.
Харесвах учителя, но в очите на учениците си той вече беше светец и това малко ме
притесняваше, защото всеки пиедестал е по-висок от покачения на него човек.
Мъдреците се завърнаха и диспутът продължи с цели три часа разпит, докато въпросите
им не се свършиха. После те коленичиха в нозете му и на свой ред помолиха да ги
благослови.
— Обожавам тези игри, Идрис — отбеляза Я Да Видим, който си тръгна последен. —
Винаги благодаря на Божественото, че така щедро и свободно можем да обменяме идеи, и
вярвам, че сме благословени да ни спохождат и нови.