Навин ми се усмихна за довиждане и поведе бедната малка богаташка през арката на
входа.
— Фарзад! — подвикна Фарзад подире й. — Казвам се Фарзад! Когато я загубихме от
поглед, младият парс се обърна към мен, ухилен до уши.
— Да върви всичко по дяволите, йаар! Какво красиво момиче! И с какъв приятен
характер! Някои от тия супер-мегабогати мацки са много надути и прочие, тъй съм чувал. Но
тази е толкова естествена и…
— Стига!
Той отвори уста да възрази, но щом забеляза изражението ми, думите повяхнаха на
устните му.
— Извинявай — рече свенливо. — Но… видя ли цвета на очите й! Боже мой! Като
парченца от нещо лъскаво, разбираш ли, топнати в нещо… Просто, просто пълни с… много
хубаво нещо, като цяла кофа… с прелест… с мед!
— Фарзад, моля ти се. Още не съм закусвал.
— Извинявай, Лин. Ей, ама точно така! Да закусим! Искаш ли да дойдеш у нас? Искаш
ли да дойдеш с мен у нас сега? Обеща да дойдеш тази седмица!
— Налага се да откажа, Фарзад.
— Моля те, ела! Трябва да се видя с мама и татко, да се изкъпя и да се преоблека, преди
да дойда на работа. Ела с мен. Част от семейството ми ще си е у дома, ще закусваме и те ще
са във възторг да се запознаят с теб! Особено след като ми спаси живота и прочие.
— Не съм ти спасявал…
— Моля те, баба! Довери ми се, повярвай ми, те очакват да се запознаят с теб и е много
важно да дойдеш, а и у нас ще ти е адски интересно!
— Виж сега, аз…
— Моля те! Моля те, Лин!
Четири мотоциклета набиха спирачки до нас. Бяха мъже от Компанията на Санджай.
Водачът на групата бе Рави, млад боец от силовия отряд на Абдула.
— Здравей, Лин — рече Рави; очите му бяха прикрити зад огледални слънчеви очила. —
Чухме, че няколко Скорпиона закусват на едно от нашите места във „Форт". Тръгнали сме
натам да ги изкривим от бой. Искаш ли да дойдеш с нас?
Погледнах Фарзад.
— Вече имам уговорка за закуска — казах.
— Сериозно? — възкликна Фарзад.
— Добре, Лин. Ще ти донеса сувенир. — Рави потегли с мотора.
— Недей, моля те — отвърнах, но той вече беше отпрашил. Квартал „Форт" бе само на
трийсет минути път пеша от мястото, където стояхме, и приблизително на същото
разстояние от къщата на Санджай. Ако „Скорпионите" наистина се опитваха да предизвикат
побоища толкова близо до неговия дом, значи войната, която Санджай се стараеше да
избегне, вече чукаше на вратата му.
— Смяташ ли, че могат да ме вземат с тях някой ден, скоро? — попита Фарзад, докато
гледаше как четирите мотоциклета се изгубват сред трафика. — Ще е страшно яко да
наритам някой задник заедно с тях.
Погледнах младия фалшификатор, когото бяха пратили в несвяст с ритник предната
вечер, но вече мислеше как той ще нарита някого. Не беше от жестокост или от безсърдечие
— буйните фантазии на Фарзад за братство и кръв си бяха чисто момчешко явление. Той не
беше гангстер. Само след няколко часа в килията бе започнал да се пречупва. Бе добро
момче, попаднало в лоша компания.
— Ако някога тръгнеш с тях и разбера за това — казах, — лично аз ще ти наритам
задника.
Той се замисли.
— Все още ли смяташ да дойдеш у нас на закуска? Моля те!
— Няма лабаво — отвърнах, обгърнах раменете му с ръка и го поведох към мотора си.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
БОМБАЙ Е ГРАД НА ДУМИТЕ, там всички говорят — непрекъснато и навсякъде: шофьори молят други шофьори да ги Упътят, непознати беседват с непознати, ченгета
разговарят с престъпници, левицата спори с десницата, а ако искаш пощенската ти пратка да
стигне до получателя си, задължително трябва да допълниш адреса с още думи за ориентир, като например „срещу Хира Панна" или „близо до Медния комин". И всички думи в Бомбай, Дори обикновени покани като „моля те, ела!", идват заедно с приключения — корабни
платна в открито море.
По време на краткото ни пътуване до „Колаба Бек Бей", недалеч от „Къф Парейд", Фарзад се возеше зад мен, посочваше любимите си места и просто не спираше да говори. Взе
да ми разказва три истории наведнъж, свързани с местата, покрай които минавахме, но така
и не завърши нито една.
Паркирахме пред дома на родителите му — грамадна триетажна къща с тавански
фронтони отгоре. Внушителната постройка с три лица бе средната от трите подобни къщи, залепени до нея, които оформяха вътрешен миниатюрен квартал, ограден от двете страни с