Любомир Николов
Сянката на сатаната
ВАЖНО: Липсват епизодите след 160.
Драги читателю,
Тази книга-игра е продължение на [[454|„Конникът на Апокалипсиса“]]. Ако си играл първата, можеш да продължиш направо с онова, което имаш — а то включва (ако греша — поправи ме!) 10 точки престиж пред прислугата и войниците в замъка ти, 10 точки престиж пред църквата и 10 точки — пред четиримата барони в графството. Освен това, трябва да си припомниш дали си наел отряда английски стрелци, колко пари си дал на брат Доминик (ако изобщо си му дал), и колко пари са ти останали. След това мини на 1.
Ако не си играл „Конникът на Апокалипсиса“, ще трябва да се запознаеш с развитието на сюжета в нея, а също ще е необходимо да избереш някои неща, с които да продължиш играта. Мини на 79.
Епизоди
1
— Това просто не е възможно — клати глава за кой ли път Хуан. — Баща ми често се увличаше по най-странни идеи, но не беше убиец! Не мога и не желая да го повярвам!
Неволно въздъхваш, като си припомняш онази жестока схватка с маврите в деня на вашето пристигане и последните думи на умиращия барон Валамирас: „Простете ми за баща си… виновен съм… всичко стана заради съкровището“. Той издъхна преди да изрече още нещо и така смъртта на баща ти остана загадка. И до днес не знаеш нищо друго, освен това, че една сутрин слугите са намерили плаща му — окървавен и пронизан на няколко места — близо до стръмните скали на Пеня алта. От самото тяло нямало и следа. Вероятно убиецът го е хвърлил оттам в морската бездна. Но вече едва ли някога ще узнаеш дали този убиец е бил бащата на Хуан.
— Никой и не твърди, че е убиец, приятелю — казваш ти. — Това, че пое върху себе си вината за изчезването на баща ми, още не значи нищо. Може би се смяташе за виновен, че не го е предупредил за нещо? Или че не го е придружил донякъде? Знаеш, Пеня алта едно време е била ориентир на разбойници и пирати. Ами ако баща ми е бил нападнат и отвлечен от тях?
Каквото и да говориш, вътре в себе си ти си почти твърдо убеден, че все пак старият барон Валамирас е убил баща ти. Може би в честен дуел, но го е убил — човек не поема току-така вината за смъртта на друг, особено когато си отива от този свят. Каквото и да е станало обаче, по-добре злото да бъде забравено. Хуан е най-добрият ти приятел, весел, съобразителен, умен, и неведнъж е рискувал живота си, за да ти помогне.
— Стига си се тормозил, Хуан — продължаваш ти. — Всичко е наред, баща ти беше погребан като невинен пред Бога, и смятам, че това е справедливо… Какво ще кажеш да идем на лов, а? Селяните се оплакват, че глигани разравяли нощем нивите им.
— Добра идея! — Помръкналото лице на Хуан просветва. — Само че да вземем и Родриго. Той обожава лова, ще ни се обиди здравата, ако не го поканим!
— Става! Ще пратя Естебан до замъка Рохалор, и утре по изгрев среща пред манастирската гора, където пътят навлиза в нея!
Мини на 170.
2
— Погледнете, млади графе! — Абатът посочва с победоносен жест оставения на пода леген. — Прав ли бях?
Гледаш и нищо не разбираш. Какво толкова? Леген като леген, пълен с вода.
— Простете невежеството ми, уважаеми отче, но не разбирам. Какво трябва да видя в тази вода?
— Самата вода. Забелязвате ли, че леко трепка от време на време?
Привеждаш се. Прав е — водата трепти, макар че от това не ти става по-ясно.
— Е, да. И от какво мислите, че може да е това?
— Тропнете с крак!
Щом тропваш, водната повърхност леко трепва, само че отказва да се успокои, колкото и да чакаш. Поглеждаш свещеника с недоумение.
— Но тя трепти и сама, без никой да тропа… Момент! Искате да кажете, че някой тропа, но ние не го виждаме?… Естебан, Естебан, бързо ела тук! Маврите правят подкоп!
На вратата изниква смаяното лице на Естебан.
— Какво става, господарю? Какъв подкоп?
— Маврите копаят тунел под стените на замъка, и до няколко часа ще излязат тук, най-вероятно през нощта.
— По легена ли го разбрахте, господарю? — пита Естебан и предпазливо опипва дръжката на меча.
— Не съм полудял, стар глупако! Не ме е прихванало от отец Фиделиус, нито пък той е луд. Погледни как водата в легена трепка леко при всеки техен удар под земята!
Естебан ви оглежда със съмнение, след това ляга и прилепва плътно ухо до плочите. Остава така неподвижен минута-две, сетне трескаво скача.
— Чух ги как копаят и дори как разговарят нещо! Стража, на крак! Бързо!
Мини на 58.
3
Имаш правото — или по-скоро трудната задача — да избереш как ще се проведе двубоят.