Челюстта на ибн Таруми провисва. По челото му мигновено избиват едри капки пот.
— Лъжеш! — възкликва той.
Мини на 61.
39
Е, стана каквото стана — още една грижа, сякаш главата ти и бездруго не се пръска от главоболие. Навъсваш се и разперваш ръце.
— Добре де, какво можем да направим с този ръкопис?
— Да го скрием, графе. Без него ислямът ще е по-слаб.
След кратко колебание ти се съгласяваш. Брат Доминик има право. Най-добре е ръкописът да остане тайна за фанатичните маври и още по-фанатичния абат на „Санто камино“.
Уви, дългият нос на отец Фиделиус надушва безпогрешно всяка опасност за вярата. Само след два дни абатът нахълтва при теб разтреперан от ярост.
— Графе! Вярно ли е онова, което узнах? Тук, зад стените на вашия замък, сте укрил най-страшното творение на Лукавия! Не ме гледайте така! За онзи ръкопис говоря — за гнусната творба на лъжепророка Мохамед!
Ако признаеш, че ръкописът е у теб, мини на 179.
Ако заявиш, че за пръв път чуваш подобно нещо, продължи на 140.
40
— Взех решението си! — заявяваш ти на застаналите около теб хора. — Ще се срещна с Абдула ибн Таруми в двубой с мечове! Ако го победя, маврите ще си тръгнат. Ако не успея, ние ще си тръгнем и ще оставим графството на тях! Такова е решението ми — дума за дума, за да спестим много кръв и страдания.
Наоколо избухват възгласи на възхищение. Отбележи си, че печелиш 10 точки престиж пред войниците и слугите си.
Смяташ въпроса за приключен и се готвиш да си тръгнеш, но нечия тежка ръка те хваща за рамото. Обръщаш се и виждаш сериозното лице на Родриго де Рохалор.
— Извинявай, Диего, ама ще ти кажа нещо. Може да не съм от най-умните, знаеш ме, ама поне съм силен. И двамата с Хуан, взети заедно, не можете да ми се опрете. Така ли е?
Очите на Хуан проблясват от обида — той никак не обича да му напомнят за това, че е дребен и слабичък, но си мълчи. Мълчиш и ти — не си слаб, обаче знаеш, че не можеш да се мериш по сила с Родриго, който троши като на шега рицарско копие и неведнъж на облог е повдигал от земята боен кон.
— Знаете, че по-як от мен в графството няма. Ако някой ще влиза в бой с мечове срещу онзи черния, това трябва да съм аз!
Въздъхваш.
— Вярно е, Родриго, по сила няма равен на теб, но не си чак толкова ловък. А в боя с мечове ловкостта също е важна.
— Най-важна, ако искаш да знаеш, е рицарската броня — разпалено възразява той. — А аз мога да я нося и да тичам с нея, без да се уморя. Да го видя този Тарумла ибн Абдуми — ама че увързани имена носят тия маври — дали ще може да ме наръга през бронята!
Този довод разсейва последните ти съмнения. Наистина, колкото и да е пъргав мавърът, с далечни удари нищо не би сторил срещу един рицар в пълни бойни доспехи. А приближи ли се, якият Родриго все ще издебне възможността да го смаже. В най-лошия случай двубоят може да завърши наравно — а това ще е позор за Абдула ибн Таруми след всичките му предизвикателства.
Остава само още едно решение. Имаш ли Балдуиновия меч? И ако го имаш, би ли го дал на Родриго за предстоящия двубой? Отбележи си отговора на този въпрос, след това премини на 212.
41
Скоро след като глътваш от плесента (ама че отвратителен вкус!) отдясно наистина започва да те боли доста сериозно. Но пред очите ти се прояснява. След второто взимане на лекарството, горещите вълни започват да стават по-редки и по-слаби, а на другия ден буците под мишниците и в слабините като че ли са поомекнали.
— Жилав човек сте, сеньор графе, ще я надвиете черната! — доволно клати глава отец Доминик.
— Ако пък мога и черния да надвия, няма да имаме никакви проблеми! — отвръщаш ти. — Тъй де — който е надвил чумата, защо да не надвие и някакъв си там проповедник?
След още един ден вече можеш спокойно да ходиш и дори да държиш оръжие. А в края на шестте дни лечение отново си на стената с меч в ръка и мнозина от собствените ти хора се стряскат, сякаш са видели призрак.
— Не е божа работа това, чумави да се лекуват! — мърмори отец Фиделиус и се кръсти. — Тя ако чумата беше за лекуване, Господ нямаше да я направи такава!
— Това е именно дарът на лечителите и тъкмо с това са угодни пред Бога! — отвръщаш ти. — Може би брат Доминик наистина е намерил пътя си към правата вяра!
Мини на 139.
42
— Дойдох да ви кажа само едно, графе — започва абатът. — Тежки страдания предстоят на тази нещастна земя и за всичко това сте виновен вие. Именно вие ни навлякохте Божия гняв със своето неблагочестие и пренебрежение към светата църква. Отвеждам стадото си на север, под закрилата на херцог Алма. Повече не ще стъпя при вас и оставям зад себе си вечно проклятие. Анатема!