Мини на 46.
43
Двамата с Хуан зарязвате конете и хуквате през гората по посоката на гласа. Внезапно отпред се чува вик на болка, сетне проклятие, от което косите на благочестивия отец Фиделиус навярно биха настръхнали. Задъхано изругаваш. Родриго май е пострадал!
Поглеждаш към Хуан, ала точно в този момент храсталаците пред вас се разтварят и от тях като черна светкавица изскача глиганът. Трескаво замахваш с копието, но краят на дръжката му се закача в дървото зад теб и не улучваш. Само след миг глиганът връхлита и те събаря на земята. Пареща болка пронизва крака ти и преди още да се опомниш от нея, острите закривени бивни раздират корема ти. Смътно забелязваш как в шията на звяра се забива стрелата на Хуан — но за теб вече е твърде късно.
44
— Зная, че е трудно да приемеш подобно нещо, брат Доминик — възразяваш ти. — Но в името на подслона, който получи тук, поне ме изслушай. Има какво да чуеш. Да, прав си — човек има право да живее по-добре. Затова онзи, който открива нови неща, за да направи живота по-хубав, служи на доброто. Така е с теб, брат Доминик. Така е обаче и с отец Фиделиус. Да, не се учудвай. Просто той разбира доброто по по-различен начин от теб, но се старае да му служи също така пламенно, както го правиш и ти. И ако сам не му покажеш, че работи в погрешна посока, няма кой друг да го стори. Ето, сега идва сражение. И ти, и абатът ще помагате за него, всеки според това как разбира доброто — ти с уменията си на лечител, отец Фиделиус с молитви и проповеди. Ако смяташ, че твоят път е по-правилен, покажи му го на практика! Каква по-удобна възможност ще имаш когато и да било? Сам Бог ти поднася на тепсия момента да докажеш, че от теб ползата за хората е по-голяма, отколкото от такива като отец Фиделиус. А ти вместо да се радваш, отблъскваш изгодния случай. Щом е така, значи и сам не вярваш в онова, което говориш! Чудесно, върви си, но направиш ли го, ще считам, че отец Фиделиус е бил по-прав в спора ви!
Когато замлъкваш, смаян от собственото си красноречие, брат Доминик се замисля, после въздъхва:
— Добре, графе. Убедихте ме. Оставам, но ще гледам да се срещам с отец Фиделиус колкото се може по-рядко.
— Дадено, брат Доминик — отвръщаш ти и добавяш наум: „Мисля, че и той няма да има абсолютно нищо против.“
Мини на 135.
45
— Най-бедният измежду богатите, естествено — отговаря Хуан. — Дори най-беден, той все пак се брои измежду богатите, и следователно е по-богат от който и да било измежду бедните — дори и от най-богатия сред тях.
Абдула ибн Таруми подскача, измъква ятагана си и с мораво от яд лице го забива в земята. Вероятно с удоволствие би нападнал Хуан, но на няколко крачки зад него стоиш ти — а схватката сам срещу двама противници никога не е особено изгодна.
— Прав ли съм? — пита Хуан.
— Прав си, шайтан такъв! — изхърква проповедникът. — Казвай тогава втората си задача!
Отбележи си, че печелиш една точка.
Мини на 13.
46
Когато отец Фиделиус и монасите му се запътват с проклятия на север, всички войници провесват носове. Лошо е да те прокълне свещеник — страшно е Господ да отвърне лице от теб. И от първия ден, в който мавританските пълчища обсаждат Алтасар, бойният дух сякаш се изпарява. Напразно обикаляш навсякъде в отчаяни опити да ободриш бойците. Обезверените хора загиват с тъпо безразличие. Защитата е вяла, слаба и скоро маврите се прехвърлят през стените. В битката за защита загиваш и ти, пронизан от невернически ятаган. Това е краят на граф Диего де Алтасар — доблестен испански благородник и добър боец, но не достатъчно предвидлив.
47
— Нещо не е наред — отбелязваш ти, гледайки гърба на отдалечаващия се с пълна скорост Абдула ибн Таруми. — Не разбирам какво му стана.
В следващия момент обаче разбираш. Иззад редиците на маврите изскачат трийсет въоръжени конници, които се насочват право към вас. Видът им не оставя и най-малкото съмнение — ако не направите нещо, ви остават само няколко секунди живот.
Обръщате се и побягвате към замъка. Ала конниците са много по-бързи от вас и ще ви настигнат далеч преди да се доберете до спасителната врата. Сега единственият ви шанс е в твоята предвидливост.
Поставил ли си да бдят срещу засада английски стрелци?