Да — мини на 142.
Не — продължи на 127.
48
Внезапно те обзема дива ярост. Нима след толкова борба ще се оставиш на маврите? Без да обръщаш внимание на свистящите наоколо стрели, ти скачаш върху един от зъберите и изкрещяваш:
— Не се предавайте! Бием се за вярата.
Наблизо отец Фиделиус те гледа с изумен поглед. В този момент раненият Естебан го дръпва за ръката и натопява пръста му в кръвта си.
— Отче! Начертайте с тази кръв един кръст върху челото на господаря!
Абатът се поколебава за миг, после изпълнява молбата. Тогава Естебан размахва меч и се провиква:
— За вярата! За граф Алтасар!
Стотици гърла подхващат вика му. И везните на битката се люшват във ваша полза.
Мини на 190.
49
Оглеждаш внимателно дрехите на двамата. Нищо особено — обикновени дрехи на високопоставени маври. Вярно, чисто нови и украсени със скъпоценни камъни, но в това няма нищо чудно — сигурно и двамата са богати. Изглеждат съвсем нормално за пратеници на халифа на Мосадир.
Ако тази проверка те е успокоила, мини на 133. Ако все още имаш подозрения, реши към какво друго да ги насочиш:
Говора на маврите — продължи на 217.
Маниерите им — попадаш на 229.
Начина им на хранене — прехвърли се на 102.
50
Когато слизаш в подземието при монаха и му излагаш грижите си, той се замисля дълбоко.
— Мразя онези, които горят книги, ала сега се питам дали нямаше да сторим най-добре, ако бяхме унищожили ръкописа. Е, сега вече е късно… — Изведнъж очите на брат Доминик светват. — Чуйте ме, графе! Имам план. Дайте ми ръкописите за час-два, а после разрешете да ви придружа на нощната среща. Обещайте да му ги предадете.
— Да не си полудял? — трепваш ти. — Ако доброволно му предам ръкописа, отец Фиделиус моментално ще ме отлъчи от църквата!
— Не и ако с това спасите замъка — хитро се усмихва брат Доминик.
Колкото и да настояваш, не успяваш да изкопчиш нищо повече за плана му.
Мини на 161.
51
След кратко търсене намираш капитана на английските стрелци. Нареждаш му да се укрие с хората си зад зъберите на стената и да следи дали Абдула ибн Таруми няма да подготви някаква засада. Ако се случи нещо подобно, ще разчиташ на техните лъкове за живота си.
— На наши лъкове може да разчита живот — кимва капитанът. — Английски стрелец — добър стрелец.
Мини на 3.
52
Отец Фиделиус дълго се колебае. Най-сетне той те поглежда замислено и кимва.
— Какво пък, може и да сте прав, графе… Моля се на Бога да ви даде проницателност. Само ви заклевам в името на всичко свято — дръжте този проклет ръкопис на сигурно място и не разкривайте тайната никому.
Без повече приказки, абатът напуска замъка. Когато го виждаш да се отдалечава към манастира, ти уморено избърсваш потта от челото си.
Мини на 9.
53
След половин час петима конници вече препускат да отнесат лошата вест до замъците на четиримата барони и манастира „Санто камино“. А ти стоиш край входа на замъка и обсъждаш с Естебан най-важните приготовления.
— От реколтата още не е прибрано само гроздето. Трябва да го оберем колкото се може по-бързо, а каквото не успеем — да унищожим. Малко е зелено, но нищо. Селяните: мъжете, които могат да държат оръжие, да дойдат в замъка ми, останалите да вземат от домовете си всичко, което може да се носи, и да откарат добитъка на север, по-далеч оттук. Всички болни или не дотам нужни добичета да се докарат тук, в замъка, заедно с колкото се може повече сено и слама за тях. Останалата храна за добитъка селяните да я откарат, а каквото не може да се откара — да се изгори. Всички по-тежки ценности да се заровят в земята, а ако издържат на морска вода — да се потопят в залива. Естебан, ти лично огледай стените отвън още веднъж. Когато дойдат селяните, отворете оръжейницата и им раздайте лъкове, стрели и мечове, колкото имаме, и ги тренирайте в двора на замъка. Освободете места за хората на бароните…
— За всички ли, господарю? — изненадва се Естебан.
— Е, нека да има място, пък ще видим, като получа отговорите им.
Мини на 123.
54
— Мъдра постъпка, граф де Алтасар — кимва одобряващо отец Фиделиус. И изведнъж тонът му става рязък, почти жесток. — Ала струва ми се, че премълчахте нещо от разказа си. Пред Божието име отговорете, вярно ли е?
Отваряш уста да отречеш, но в следващия момент се сещаш, че отец Фиделиус лично изповядва много от хората в замъка. Дори да не знае за съглашението на баща ти — ако това, което казаха „маврите“, е истина — сигурно скоро ще го научи.