Какво ще направиш?
Ще заявиш, че си казал абсолютно всичко — мини на 5.
Ще опишеш онова, което са казали измамниците за баща ти, но ще добавиш, че не му вярваш, тъй като тези хора не са се оказали истински маври — продължи на 107.
55
Какъв е крайният резултат?
Ако имаш повече точки от Абдула ибн Таруми, печелиш двубоя. Мини на 47.
Ако Абдула ибн Таруми има повече точки, ти си изгубил двубоя. Мини на 83.
Ако и двамата имате еднакъв брой точки, двубоят е завършил наравно. Мини на 36.
56
Без да мислиш за опасността, ти бързо навеждаш глава над него.
— Добре, запази тайната за себе си! Не бих желал близките ти да пострадат без вина. Искаш ли обаче да ти изпълня едно последно желание, преди да умреш? Виждам, че се държиш като истински мъж и ми е жал за теб.
За момент високият те поглежда изненадано. След това отговаря:
— Че какво да поискам? Да ме погребат като… Не, ще се досетиш откъде идвам!… Или… Ох, как боли!… Чуй ме бързо: ако разбереш кой ме прати при теб… ох, боли, болииии!… отмъсти му… и заради…. мен…
Речта му внезапно секва, той потреперва с цялото си тяло и след миг се търкулва мъртъв.
Мини на 114.
57
Може би Бог е чул отчаяната ти молитва, защото изведнъж ятаганът се строшава с трясък. Отплеснат от сблъсъка, мечът на Родриго се стоварва върху главата на проповедника с тъпата част. Ударът не е убийствен, но достатъчен, за да повали ибн Таруми на колене.
— Не, Родриго! — изкрещяваш ти, когато го виждаш да замахва отново срещу замаяния враг.
Родриго смаяно се озърта към теб, после разбира мисълта ти: смъртта на проповедника само ще ожесточи маврите. Стига ви и това, че победихте.
Никой друг не би могъл да стори подобно нещо, но Родриго небрежно повдига раменете на доспехите. Сетне пристъпва напред и с железен ритник отхвърля на десет крачки зашеметения мавър. Откъм лагера се надига жален вой.
До втори ритник не се стига. Посраменият проповедник внезапно намира сили и пъргаво пролазва на четири крака, после скача и побягва към своите. Родриго бързо се отказва да го гони, вдига триумфално меча си и тръгва обратно към замъка.
Мини на 47.
58
До вечерта целият замък бръмчи като разбунен кошер. Из двора са наслагани десетки легени и войниците внимателно гледат в тях. Скоро мястото, където подкопът ще излезе на повърхността, се очертава достатъчно добре — кръг с ширина около два метра, над който плочите просто чакат няколко по-силни удара с кирка и ще пропаднат. Всички говорят шепнешком, за да не усетят маврите подготвената засада.
По здрач ти подреждаш хората и тихо даваш последни заповеди.
— Копиеносците, готови ли сте с копията? Подаде ли се някой — мушкате безмилостно!
— Да, господарю!
— Фабио, донесе ли голямата врата от хамбара? Щом ти кажа, хвърляш я върху дупката така, че да се намести плътно. След това натрупвате отгоре камъни.
— Разбрано, господарю!
Обръщаш се към най-важния участник в плана.
— Брат Доминик, сигурен ли си, че тази твоя адска смес ще свърши работа?
Гърбавият монах уверено кимва.
— Гарантирам ви, графе.
— Добре. Сега чакайте!
Когато пада нощта, запалвате няколко фенера, които да осветяват добре мястото. Маврите сигурно се готвят да излязат сред пълен мрак и ще са чакали дълго време в тунела, за да привикнат очите им към тъмното, така че ярката светлина ще ги заслепи.
Ето, по плочите лекичко се почуква отдолу. Една от тях хлътва навътре, след нея втора. Образувалата се дупка е достатъчна, за да мине човек.
В този момент брат Доминик запалва от факела си голяма парцалена топка и я запокитва в отвора. Фабио моментално хвърля отгоре широката врата от хамбара, а готовите войници се заемат да я затрупват с камъни. Отдолу долитат приглушени викове, които бързо затихват.
Мини на 32.
59
— Пако, къде си? — извикваш ти, когато излизаш на двора.
Верният оръженосец изниква като изпод земята.
— Винаги до вас, господарю!
— Имаме ли катран в подземието?
— Цяло буре, господарю! Трябва ли ви за нещо?
Махваш с ръка към входа на централната сграда.
— Донеси три ведра. А ти, Алварес, приготви няколко запалени факли. Имам малка изненада за онези приятели пред портата.
След броени минути се навеждаш с първото ведро в ръце над тарана и подвикваш:
— Ей, вие там долу! Много ви скърца таранът! Проглуши ни ушите! Що не вземете да го смажете? Ето ви малко катран!
С тези думи лисваш ведрото катран върху навеса над тарана и добавяш:
— Сигурно вашият Махди ви е наредил да работите и през нощта, та да влезете по-бързо в замъка. Само че сега нощите са студени, нищо че е краят на лятото. Ето ви и малко огънче, да не измръзнете!
Хвърляш факлата върху навеса на тарана и катранът пламва мигновено. Ужасените маври изскачат и се опитват да изгасят пожара, ала попадат под прицела на стрелците. Скоро целият таран гори като клада. Без да чакаш, подпалваш и двете стенобитни машини. Напразно навесът на колелца трескаво снове до лагера и обратно, за да пренася делви вода — след половин час на местата на трите машини се търкалят само догарящи въглени.
Усмихваш се на малката победа. Наоколо дълго не стихват възторжените крясъци на войниците. Изчакваш ги да се успокоят, после нареждаш на гръмогласния Родриго да се провикне към стана на маврите:
— Хей, Абдула ибн Таруми! Граф Алтасар моли да пратиш още няколко обсадни машини, че ще ни е скучно иначе! Замъкът не е красив, когато няма нещо запалено да го осветява нощем!
Както по-късно ще отчетеш, думите ти улучват право в целта: твоите подигравки (а и арабските псувни, които Родриго добавя на своя глава) са уязвили черния проповедник толкова зле, че до края на обсадата не виждате повече нито една стенобитна машина.
Мини на 199.