След броени минути се навеждаш с първото ведро в ръце над тарана и подвикваш:
— Ей, вие там долу! Много ви скърца таранът! Проглуши ни ушите! Що не вземете да го смажете? Ето ви малко катран!
С тези думи лисваш ведрото катран върху навеса над тарана и добавяш:
— Сигурно вашият Махди ви е наредил да работите и през нощта, та да влезете по-бързо в замъка. Само че сега нощите са студени, нищо че е краят на лятото. Ето ви и малко огънче, да не измръзнете!
Хвърляш факлата върху навеса на тарана и катранът пламва мигновено. Ужасените маври изскачат и се опитват да изгасят пожара, ала попадат под прицела на стрелците. Скоро целият таран гори като клада. Без да чакаш, подпалваш и двете стенобитни машини. Напразно навесът на колелца трескаво снове до лагера и обратно, за да пренася делви вода — след половин час на местата на трите машини се търкалят само догарящи въглени.
Усмихваш се на малката победа. Наоколо дълго не стихват възторжените крясъци на войниците. Изчакваш ги да се успокоят, после нареждаш на гръмогласния Родриго да се провикне към стана на маврите:
— Хей, Абдула ибн Таруми! Граф Алтасар моли да пратиш още няколко обсадни машини, че ще ни е скучно иначе! Замъкът не е красив, когато няма нещо запалено да го осветява нощем!
Както по-късно ще отчетеш, думите ти улучват право в целта: твоите подигравки (а и арабските псувни, които Родриго добавя на своя глава) са уязвили черния проповедник толкова зле, че до края на обсадата не виждате повече нито една стенобитна машина.
Мини на 199.
60
Не се съгласяваш с Естебан, но старият войник е бил прав. Губиш 5 точки престиж пред прислугата и гарнизона на замъка.
Мини на 80.
61
Отец Фиделиус гордо изпъчва гърди.
— Никога не бих си позволил греха да излъжа, та дори и неверник като теб. Каквото се каза тук, беше чистата истина пред лицето на Бога. Върви сега, сине на Сатаната, и разкажи на цялото си проклето войнство какво е станало със словото на гнусния ви лъжепророк!
От гърлото на Абдула ибн Таруми се изтръгва рев на ранен звяр. Продължавайки да крещи като безумец, той препуска обратно. И скоро над целия вражески лагер се надига воят на хиляди хора.
Мини на 182.
62
С последни сили излизаш на стената, където те настига жестока кашлица. Пред очите на всички биещи се ти рухваш върху хладния камък и светът потъва в черна мъгла. Това е краят на арманилския граф Диего де Алтасар, заразен от чума по време на обсада. Той бе доблестен, ала не твърде предвидлив владетел.
63
Идващите насреща конници ускоряват крачка, но това не е достатъчно. Маврите внезапно спират и по команда запращат копията си след вас. Замахът от кон не е много точен, но трийсет копия са повече от достатъчни — две-три от тях те пронизват и приковават към земята само миг преди хората на Естебан да те прикрият зад железните си брони. Понякога не е достатъчно да си предвидлив — трябва да имаш и шанс.
64
Разтревожен от вестите за възможна нова война, ти започваш да оглеждаш замъка си. Крепостта е най-здрава и стабилна в цялото графство Арманилия. Стените са високи по четири разтега — с цял разтег повече дори от тези на замъка Рохалор, дебелината им е две крачки и половина, та да е удобна отбраната. И все пак доста неща не са съвсем наред. Тук камъните са се пропукали и разклатили, там зъберите по стената са се изронили, портата също не е много стабилна. Някое случайно сражение би издържал, но при сериозна обсада от многочислен противник тези неща могат да се окажат пагубни…
Един ден повикваш оръженосеца си.
— Пако, нали знаеш къде са зидарите в Толедо? Дотам са три дни път, не повече. Би ли повикал някой майстор да оцени колко ще струва ремонтът на замъка?
— Слушам, господарю! — покланя се младежът.
След седем дни Пако се връща, водейки дребен, плешив старец с огромни, напукани и мазолести длани. Старчето незабавно нахлузва зидарска престилка, после измъква връвчица с възли и тежест на единия край и се заема да мери старателно всяка една пукнатина, да пробва колко здраво се държат камъните, да опитва здравината на пантите на вратата. След два дни работа от изгрев до залез, майсторът пристига при теб.
— Не е хубава работата, господарю. Зидарията е сериозно пропукана на шест места, а на още четири има скрити пукнатини — удари ли ги таран, ще се разтворят и стената ще е пред срутване. Зъбците горе също се нуждаят от поддържане, а портата е просто зле — налегнат ли я четирима-петима яки мъжаги, с голи ръце ще я изкъртят. Здрава работа ще падне, докато потегнем замъка.