Идеята на Естебан е добра, а ти хрумва и друга. Ако си наел английски стрелци, можеш да им наредиш да застанат на стената и в нужния момент да те предпазят със стрелите си. Видял си вече какво опустошение сеят сред мавърските редици и не се съмняваш, че биха могли да наклонят в твоя полза везните на сражение с неголям отряд.
Има обаче и едно „но“. При такъв дуел всяко непредпазливо действие може да бъде прието за засада, а по този начин ще се опорочи евентуалната ти победа. Ако маврите решат, че си спечелил двубоя с измама, само ще те атакуват още по-яростно.
Какво решение ще вземеш?
Ще вдигнеш на крак английските стрелци (ако имаш такива) — мини на 51.
Ще разрешиш на Естебан да подготви отряд, с който при нужда да излезе в твоя защита — продължи на 28.
Няма да приготвиш защита срещу засада — прехвърли се на 3.
71
Колко пари си му дал?
250 пиастри — мини на 221.
500 пиастри — продължи на 169.
72
— Един момент, отче Фиделиус!
— Какво още? — изненадано се обръща абатът.
— Преди да умре, единият от онези хора изрази желание да бъде погребан като християнин. Ще ви моля да дадете разрешението си за това и да прочетете молитва над гроба.
Отецът настръхва.
— Над човек, допуснал двоен грях, като е убил другаря си, а сетне отнел и собствения си живот? Никога!
— Не става дума за този, който уби себе си и другия — бързо поясняваш ти. — Говорех ви за втория клетник. Той не умря веднага. Мисля, че се разкая за сторените грехове и имаше тази молба преди смъртта си.
Този път отец Фиделиус не е толкова категоричен.
— Хм… Знаете, че такива хора са недостойни, граф де Алтасар. Има ли смисъл да залагате авторитета си за една опетнена душа?
Ти самият се питаш дали има смисъл да настояваш. Ако прекратиш разговора и се сбогуваш с абата, мини на 21.
Ако твърдо държиш да изпълниш предсмъртната молба на непознатия клетник, прехвърли се на 166.
73
Когато споделяш грижите си с отец Фиделиус, абатът тържествуващо вдига ръка към небето.
— Ето, виждаш ли, сине мой! Всевишният не случайно ми вдъхваше такава неприязън към проклетите пергаменти. Добре стори, че ги унищожи. И ако ме послушаш отново, най-добре ще е да обявим това на всеослушание. Така неверниците ще изпаднат в отчаяние.
Ако се съгласиш с отец Фиделиус, мини на 38.
Ако предпочиташ да съобщиш истината само на Абдула ибн Таруми, продължи на 90.
74
— Това е огънят! — заявява без колебание проповедникът. — Превръща всичко на пепел и не можеш да го пипнеш.
— Но можеш да го видиш, а това не съвпада — възразява Хуан. — А и не може да изпепели цяла планина.
— Тогава кое е това нещо, ако изобщо има такова?
— Времето.
Отбележи си една точка в твоя полза.
Мини на 55.
75
След малко по твое нареждане гръмогласният Родриго застава на стената между два зъбера и се провиква с всички сили към стана на маврите:
— Чуй словата на нашия предводител, Абдула ибн Таруми! — Тук Родриго не се удържа и добавя няколко цветисти арабски псувни, които е научил по време на кръстоносния поход. С това познанията му по езика се изчерпват, но той гордо се смята едва ли не за преводач. — Граф Диего де Алтасар не вярва на думата ти и няма да си тръгне оттук! Ще остане да отбранява замъка докрай, както му повелява дългът към правата вяра и испанския крал! Насъскай сега пълчищата си — никой тук не се бои от тях!
— Бесен е, господарю — прошепва застаналият до теб Хулио. — А пък онзи, шейхът, се усмихна и погледна насам с не много лош поглед, така да знаете. Май те двамата хич се нямат.
И без помощ от зорките очи на Хулио виждаш, че Абдула ибн Таруми е бесен. Фигурата в черно буквално се мята напред-назад между шатрите и неистово размахва ятагана си. Имаш чувството, че още малко и ще започне да сече своите от яд.
Обръщаш се към изправените наблизо барони.
— Дотук — добре. А сега се гответе за атака. И се гответе добре, защото по брой неверниците ни превъзхождат твърде много. Нека компенсираме това със силата на оръжията си.
Атаката започва след по-малко от час под оглушителната врява на зурни, тъпани и войнствен многохиляден рев. За ваше щастие в бързия поход откъм Мосадир нападателите не са имали време да докарат нито кули за катерене, нито тежки стенобитни машини. Единственото им съоръжение за щурма са дългите стълби, които подпират на стените и се катерят по тях нагоре. По твоя заповед хората ти изчакват маврите да стигнат почти до върха на стълбата, преди да я бутнат — така жертвите са повече и падат от по-високо. Отец Фиделиус те поразява със своята храброст. Презирайки смъртта, абатът върви по стената между свистящите стрели с високо вдигнато разпятие и до прегракване крещи молитви, а монасите му изнасят ранените на въжени носилки към подземието на брат Доминик.