Изглежда, маврите са очаквали да се подлъжете по уловката на черния проповедник, затова не са много окуражени. А и липсата на стенобитни машини е твърде сериозен пропуск за всеки пълководец. Постепенно атаката започва да стихва. Това още повече повдига бойния дух в крепостта, тъй че хората ти отблъскват с лекота последните обезсърчени набези. След около два часа тъпаните на Ал Акбар обявяват отбой и маврите се завръщат в лагера си. Там се заемат с работа — разглобяват шатрите и ги построяват отново, този път в полукръг около замъка, от бряг до бряг. Обкръжени сте! След неуспеха на щурма, ибн Таруми се надява да ви изтощи с обсада.
Мини на 37.
76
Досега Ахмед бен Джубеир винаги е постъпвал почтено и мъдро, ала докато крачиш през нощния мрак, ти се питаш дали направи най-разумния избор. Сега от твоето решение зависи животът на стотици хора. Нещо повече — една грешка може да се окаже пагубна за целия ход на войната.
С всяка крачка към огъня сърцето ти изстива. Няма засада — твоите хора са проверили отляво и отдясно. И все пак… можеш ли да знаеш какво ще се случи?
Абдула ибн Таруми вече чака край буйния огън. Когато се приближаваш, той нетърпеливо протяга ръка.
— Е, къде е ръкописът?
— Тук — отвръщаш ти и се оглеждаш безпомощно. Нима твоят приятел-мавър те е излъгал?
Внезапно от мрака долита властен глас:
— Какво става тук?
Озърташ се. Към огъня приближават двама — шейх Ахмед бен Джубеир и още един едър мъж, вероятно самият халиф. За да дойдат толкова бързо, трябва да са държали проповедника под око от самото начало.
— Хвала на теб, Абдула ибн Таруми! — провиква се шейхът. В думите му сякаш звучи дълбоко уважение и все пак… усещаш как към похвалата се примесва отровно ориенталско ехидство. — Ти получи безценно съкровище. Вземи и го предай, както се полага, на своя повелител. А той пък ще го предаде на могъщия Алморавидес. О, скромни служителю на Аллаха, ти смирено изпълни дълга си!
Смътно започваш да се досещаш и протягаш напред пергаментите. Черният проповедник се втренчва в тях с невиждащ поглед. Постепенно цялото му тяло започва да се тресе от злоба, защото едва сега разбира — изигран е. Не ще получи могъщество и слава — нищо не ще получи, освен може би голия ореол на светец. Ала не това е дирил.
— Не! — свирепият вик се изтръгва от дъното на сърцето му. — Никой не ще го получи!
И ръкописът политва в огъня, където мигновено пламва -нали е съхнал толкова векове…
Десетки маври изскачат от мрака и самоотвержено се хвърлят сред пламъците. Но вече е късно. Словата на Мохамед са се превърнали в пепел.
Абдула ибн Таруми стои като вкаменен.
— Върви си, християнски графе — тихо изрича шейхът. — С теб сме във война, ала тази нощ имаме по-важна работа.
Никой не те спира. Докато вървиш към замъка, зад гърба ти бавно се надига страховитият ропот на хиляди разгневени хора.
Мини на 203.
77
Оглеждаш внимателно двамата маври и следиш движенията им. Нищо особено — ако не е облеклото, изобщо не биха се отличавали от заобикалящите ги хора. Нито късат месото със зъби, както се разправя за маврите, вместо да го режат като добри християни, нито се отнасят непочтително към съседите, нито по какъвто и да било начин дават основание за подозрение. Напротив, държат се изключително любезно и придружават всяка трета дума с ниски поклони. Даже това, че сигурно са изпили вече по около литър младо вино, съвсем не им е повлияло — нито са по-весели, нито по-невъздържани. Да бяха всички християни като тях, светът щеше да е по-добър — мислено отбелязваш ти с лека тъга.
Ако това е успокоило опасенията ти, мини на 133.
Ако въпреки всичко имаш подозрения, избери към какво друго да ги насочиш:
Облеклото на маврите — мини на 193.
Говора им — продължи на 217.
Начина им на хранене — прехвърли се на 102.
78
— Хм… — свива рамене след продължителен размисъл Абдула ибн Таруми. — Да не става дума за вашите смешни храмове с по една купчина врати по тях? Или пък за твоя замък, през който ние скоро ще влезем от едно място, а ти ще излезеш в разделено състояние от няколко?