— Има една такава дреха — риза. Виждал ли си я? — отговаря Хуан. — Християните я носят всеки ден, и затова за тях гатанката е много лесна.
— Ние обаче не носим ризи! — смръщва вежди Абдула ибн Таруми. — Знаех си аз, че тук има някаква измама!
— Измами вижда този, който готви измами. За мъдрия измама няма, тъй като истински мъдрият познава не само своя народ — възразява Хуан. — Признаваш ли, че не можа да отгатнеш?
Ръката на Абдула ибн Таруми трепери върху дръжката на ятагана, но не смее да го извади. Стигне ли се до схватка, ще бъдете двама срещу един.
— Шайтаните да ви вземат! — гневно отвръща той.
Отбележи си, че печелиш една точка.
Мини на 224.
79
Името ти е Диего де Алтасар — син на владетеля на испанското графство Арманилия. През пролетта на 1100 година ти се завръщаш от кръстоносен поход, но вместо радост, по родните места те очакват тревожни новини. Баща ти е загинал при загадъчни обстоятелства, тъй че сега властта над графството е твоя. А в съседния Мосадирски халифат един фанатичен проповедник на име Абдула ибн Таруми призовава маврите за свещена война срещу християнските владения. Няма съмнение, че скоро по твоите земи ще пламне свирепа битка.
Едно от най-тревожните ти открития е съкровището на султан Абад Трети — куп древни пергаменти, изписани на арабски. Може би подслонилият се при теб монах Доминик ще успее да ги разчете.
Преди да продължиш нататък, налага се да отговориш на няколко въпроса.
На връщане от кръстоносния поход е трябвало да избереш един от трите скъпоценни дара: касетка с рубини, късче дърво от Христовия кръст или меча на Балдуин Фландърски. Направи избора си и го отбележи в дневника.
Ако си избрал рубините, разполагаш с 1000 пиастри. Избирай:
1. Наел ли си отряд английски стрелци (срещу 250 пиастри)?
2. Колко пари си дал на брат Доминик, за да търси тайната на загадъчния прах „полво негро“ — нищо, 250 или 500 пиастри?
Отбележи колко пари ти остават и продължи нататък. Имай предвид, че ако не си избрал рубините, нямаш излишни пари и ще трябва да отговориш с „не“ на горните два въпроса.
Освен това разполагаш общо с 30 точки престиж, които трябва да разпределиш според това, пред кого имаш този престиж — пред хората в твоя замък (прислуга и войници), пред църквата и пред четиримата барони в графството.
След като привършиш, мини на 1.
80
Два дни по-късно ти седиш до масата в стаята си, а загадката продължава да те измъчва. Фалшиви маври… секретен договор… пръстенът на баща ти… Твърде много тайни. И никакъв намек какво ли може да се крие зад всичко това.
По дяволите, главата ти ще се пръсне! Ставаш, пристъпваш към прозореца и с изненада виждаш как долу на двора една дребна гърбава фигура в расо разтоварва дисаги от магаре. Брат Доминик! Интересно, какви ли вести е донесъл? И дали няма да ти помогне да разгадаеш случая?
— Естебан!
— Да, господарю — показва се Естебан на вратата.
— Доведи ми брат Доминик. Искам да говоря с него.
След няколко минути монахът влиза в стаята ти с дисаги на рамо.
— Нямате търпение да разберете какво пише в онези пергаменти ли, ваша светлост? С основание. Четете!
Той измъква от дисагите познатата ти дървена кутия и една кожена торба. После отваря кутията и изважда пергаментите от нея. От торбата се появява втора купчина пергаменти със същия размер, изписана с четлив почерк на испански.
— По моя молба ги преведе един стар познат от манастира в Толедо, брат Хорхе от Мадрид. Знае мавърския език така, както малко от самите маври го знаят. Ето ви превода, четете.
Мини на 230.
81
Мини на 22.
82
Брат Доминик безропотно събира вещите си и напуска замъка.
— Ще отида при маврите — казва той на излизане. — Те може и да са неверници, но умеят да ценят науката.
Когато нашествениците обсаждат Алтасар, атаките им са безмилостни. На моменти имаш чувството, че върху вас се е стоварила лавина. Въпреки яростната отбрана и страховития боен дух, поддържан от пламенните проповеди на отец Фиделиус, едва удържате дивия напор, с който връхлитат поклонниците на исляма. Въпреки всичко има надежда да издържите до идването на подкрепления. Непрестанните схватки продължават цяла седмица и замъкът засега устоява. Ала един ден докато, стреляш с лък от крепостната стена, внезапно усещаш остра болка в рамото. От доспехите ти стърчи стрела.
Отдръпваш се назад и сваляш ризницата. Разкъсаните железни брънки са свършили добра работа — стрелата едва-едва е пронизала плътта. Но когато измъкваш острието, забелязваш размазаната по него чернилка и те лъхва отвратителна миризма. Трупна отрова!