Очите на Алварес се разширяват от изненада, но той е схватлив младеж и бързо кимва.
— Разбрах, господарю. И, ако ме питате мен, мъдро ще постъпите. Маври или не, нечестива работа е да се замесва един християнин с такива богопродажници.
— Почвай да броиш тогава! Аз се прибирам.
Връщаш се в залата, сядаш на мястото си и продължаваш разговора. След известно време Алварес влиза и се навежда над ухото на Естебан. Старият войник го изслушва, трепва и се обръща към теб:
— Господарю, пред портата имало тълпа просяци. Да ги разгоним ли?
Усмихваш се извинително на фалшивите маври, после махваш с ръка.
— Разбира се, Естебан. Представяш ли си какво ще стане, ако нашите скъпоценни гости налетят на такава паплач? Току-виж ги ограбили и пребили.
Естебан въздъхва, надига се със съжаление от трапезата и излиза. А ти се усмихваш вътрешно — ако имаш късмет, скоро ще разбереш какво стои зад това загадъчно посещение.
Мини на 185.
92
Пратеникът ти се завръща от замъка Саланеда с неприятна вест. Вместо да се подчини на заповедта, баронът е заявил, че няма никакво намерение да умира за граф Алтасар. И в потвърждение на тия думи, още същата вечер виждаш в далечината как хората му се изнизват на север.
Мини на 120.
93
— Задачата ми е такава — обявява Хуан. — Що е туй, дето не можеш нито да го видиш, нито да го пипнеш, ала и планината на прах превръща?
Тази гатанка Абдула ибн Таруми явно не я е чувал. Той усилено размишлява и мърмори под нос нещо, което не успявате да разберете. След малко обаче вдига глава и отваря уста.
Какъв ли отговор е избрал? Верният… или грешен?
Изпробвай шанса си. Мини на 108 или 74.
94
Абдула ибн Таруми се завръща при своите и повежда разговор с един от тях. Изправен на стената, ти трескаво обмисляш предложението му. С неясна надежда се обръщаш към зоркия Хулио.
— Можеш ли да разбереш оттук с кого говори и за какво?
— Да ви кажа, че чувам нещо, господарю, смешно ще е. Обаче мавърът, дето черният говори с него, прилича на онзи шейх. Нали помните, бяха го хванали хората от съседното село, а вие взехте, че го пуснахте.
— Ахмед бен Джубеир?
— Точно така — кимва войникът. — Да ме прощавате, обаче сбъркахте тогава, господарю. Пуснахте го, а той сега е дошъл срещу нас на бой. Ето, черният му говори. Обяснява и събира ръце, като че ли обгръща нещо. После замахва с длан, сякаш сече. Шейхът ми се вижда възмутен — не е съгласен с черния. Онзи му отвръща високомерно, гледа го с подигравка и си тръгва. А пък неверникът Джубеир е помръкнал, май приказките, дето ги чу, не му харесаха.
Е, имаш още малко сведения за това какво става, но ще променят ли те решението ти? Да си тръгнете, без да ви нападат — изкусително предложение. После можете да се обедините с войските на краля и по този начин да посрещнете мавританските пълчища с равна на тяхната численост и далеч по-голяма сила. Ако избереш този път, мини на 167.
А ако решиш да промениш мнението си и да не напускаш замъка, продължи на 75.
95
Събираш всички свои хора, натоварваш за няколко дни каквото може да се натовари на волски каруци и огромният керван бавно потегля на север, към по-сигурните владения на херцог Алма и Алфонсо Храбри. След два дни към теб се присъединяват с хората си Родриго де Рохалор и Хуан Валамирас — и двамата са приели решението ти, макар че не изглеждат твърде доволни. А след още ден настигате Алонсо Саланеда и Педро де Моренитас.
— Нещо не ми харесва тази работа — споделя Хуан. — Маврите не може да нямат съгледвачи. Сигурно вече знаят какво сме предприели. Ако аз бях на тяхно място, щях моментално да пратя конница да настигне и унищожи бегълците.
Решаваш да се вслушаш в предчувствията му и нареждаш всяка вечер при спиране каруците да бъдат подреждани около стана като укрепление. Това се оказва полезно още първата вечер — дочувате в далечината тропот на хиляди копита, и след малко от мрака изниква конницата на маврите.
Всички се привеждат зад подредените каруци, и обсипват нападателите със стрели. За по-близко дошлите има приготвени копия, а за онези, които успяват да прескочат каруците и да се окажат сред вас — куки и мечове. Първата атака на конниците е отблъсната успешно.
Ти обаче не доживяваш края й. Внезапно в шията ти се забива стрела и рухваш на земята. Последната ти мисъл е, че стрелата май дойде не откъм маврите, а откъм хората на Моренитас…
96