Двамата с Хуан зарязвате конете и хуквате натам, откъдето долита гласът. За момент изгубвате посоката, но изведнъж ревът на Родриго отново процепва горската тишина:
— А, падна ли ми!
Чува се глух удар, сетне проклятие, от което косите на благочестивия отец Фиделиус навярно биха настръхнали. В следващия миг храсталаците пред вас се разтварят и от тях с несигурни стъпки се измъква глиганът. На гърба му забелязваш няколко дупки от шипове и въпреки напрежението те напушва смях — Родриго го е халосал с боздугана си.
Зад теб звънва лъкът на Хуан и в шията на глигана щръква стрела. Замаяният звяр полага отчаяни усилия да завие и да се шмугне в гъсталака, но ти го изпреварваш и със силен удар на копието си го приковаваш към земята.
Храсталаците пред вас отново се разтърсват и от тях изскача с вдигнат боздуган Родриго. Щом ви вижда над мъртвия глиган, физиономията му става кисела — лишихте го от удоволствието да убие плячката със собствените си ръце. Този път обаче Хуан решава да бъде великодушен:
— Браво, Родриго! Ако не го беше цапнал така, щеше да се изниже покрай нас, още преди да сме го видели!
— Точно така, точно така — потвърждаваш ти.
Очите на Родриго проблясват и той гордо изпъчва гърди.
— А съм бил сънен, а? Само се заяждате с човека…
Мини на 159.
97
Абатът те пронизва с леден поглед.
— Тъй значи! Отритвате благия съвет на църквата! И как ще оправдаете тая нечестива дързост, графе?
Какво ще му отговориш?
Че въпреки заблудите в него, един тъй древен ръкопис е извънредно ценен и не бива да се унищожава с лека ръка — мини на 187.
Че първо трябва да се запознаеш със съдържанието на ръкописа, а после да решиш съдбата му — продължи на 208.
Че въпреки огромните рискове, този ръкопис може да се окаже и най-страшно оръжие срещу мюсюлманската вяра — прехвърли се на 52.
98
— Това да не е вашата смешна дреха, която наричате риза? — усмихва се Абдула ибн Таруми. — С нея е така — човек се пъхва отдолу от един отвор, а главата и ръцете му излизат от три места.
— Тя е — потвърждава помръкнал Хуан. Отбележи си, че губиш една точка.
— Наистина детска гатанка — кимва проповедникът. — Вие, християните, капка акъл нямате.
Мини на 224.
99
— Съжалявам, отче — твърдо казваш ти. — Скоро тук ще е поле на кървава бран, в която кротките монаси могат само да загинат, без това да принесе каквато и да било полза за правото дело. Сега ми трябват не духовници, а бойци с меч, копиеносци и стрелци. Най-добре ще е да се оттеглите на север, докато не са пристигнали неверниците.
Лицето на отец Фиделиус остава безизразно, макар че погледът му е готов да те изпепели.
— Дълбоко скърбя, че мислите така, графе, но не мога да ви се натрапя насила. Сбогом!
Изглежда, че хората в замъка ти са очаквали друго решение, защото когато отпращаш монасите от „Санто камино“, всички помръкват. Опитваш се да ги развеселиш, но в тях се е заселила някаква глуха безнадеждност. През следващите няколко дни из Алтасар плъзват упорити слухове за чудовищната сила на ибн Таруми. И когато мавританските пълчища обсаждат замъка и започват атаките си, съпротивата е вяла и беззъба. Обезверените хора приемат гибелта с тъпо покорство. Още привечер на първия ден маврите прехвърлят стените и ти загиваш, пронизан от вражески ятаган. Пагубно бе да забравиш, че опората за духа понякога може да се окаже също тъй важна, както оръжието!
100
— Май не сме толкова лесни за побеждаване, а? — пита подигравателно Хуан. — Или може би просто си ни дал шанс да не се срамуваме пред нашите?
— Сега ще ви го отнема! — заканва се проповедникът. — Ето и втората ми задача: Кой е по-богат? Най-богатият измежду бедните, или най-бедният измежду богатите?
Ами сега? Какъв ли е отговорът на този въпрос?
Най-богатият измежду бедните — мини на 81.
Най-бедният измежду богатите — продължи на 45.
Еднакво богати са — прехвърли се на 22.
101
Ръката на високия внезапно измъква изпод дрехите му неголям нож. Преди да извикаш, мавърът се хвърля към теб с изкривено от злоба лице. Вдигаш камата, за да го посрещнеш, но нисичкият увисва на ръката ти и острието на ножа се впива между ребрата ти.
Пронизва те остра болка, но раната не изглежда сериозна. С кръгово движение прерязваш китката на ниския и когато той те изпуска, издърпваш ръката си от хватката му така, че острието на камата да го улучи в гърлото. Докато трупът му се свлича на пода, ти отскачаш и посрещаш втория удар на високия, но внезапно по тялото ти се разлива ледена слабост. Ножът му е бил намазан с отрова!