С последно усилие замахваш към него, ала не успяваш да го достигнеш — мавърът просто се дръпва ухилен. Тежко рухваш до трупа на съучастника му и усещаш как ръцете и краката ти се вцепеняват. Последното нещо, което виждаш през живота си, е как Естебан рязко отваря вратата на стаята, с един поглед оценява обстановката и преди високият да се обърне към него, старият войник го пронизва с меча си.
102
Вглеждаш се в начина им на хранене. Нищо странно — хранят се точно както войниците, слугите и самия ти. Като че ли всичко е наред…
И изведнъж ахваш. О, не! Съвсем си забравил — та маврите изповядват исляма, който най-строго им забранява да докосват вино! А тези двамата пред теб са изпили до момента по близо литър на човек и дори не изглеждат развеселени — значи това далеч не е първата им среща с виното, нито пък такива срещи са особено редки! Хайде, може би нейде другаде биха погледнали през пръсти на подобно увлечение, но Ал Акбар, халифът на Мосадир, се е прославил с крайна нетърпимост към неспазването на ислямските канони — и изведнъж такова нарушение от най-близки негови приближени! Странно…
И… печеното! Коранът обявява свинете за нечисти животни и категорично забранява на мюсюлманите да докосват месото им. Истински мавър би се гнусил от свинското така, както християнинът от плъхове и червеи, на това ги учат още в най-ранна възраст. Спомняш си как на кръстоносния поход някои жестоки рицари предлагаха на пленниците да избират: или мъчения, или няколко хапки сланина. И нещастните неверници почти винаги предпочитаха мъченията — а тези двамата с наслада си кълцат все нови и нови парчета от печения глиган! Вече не остава и капка от предишните ти колебания. Всичко е ясно — това не са истински маври!
Как ще постъпиш?
Ще наредиш на Естебан да ги арестува веднага — мини на 207.
Ще поръчаш тихомълком да бъдат хванати когато излязат навън — продължи на 91.
103
Още по пладне гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена:
— Абдула ибн Таруми, моят господар получи писмото ти, но не желае да чака до вечерта. Ела сам пред стените на замъка и ще получиш отговор!
Преди да са минали и пет минути, черният кон на ибн Таруми бясно препуска към Алтасар. Пред портата проповедникът спира и вдига глава нагоре.
— Какво ще ми кажеш, графе? И защо не пожела да говорим насаме? Нима не разбра писмото ми?
— Разбрах го — отвръщаш ти. — Но тайната среща е излишна, защото никога не ще получиш онова, което дириш. Ще го браня докрай, а стените на замъка са непристъпни.
Лицето на мавъра се изкривява от злоба.
— Лъжеш, християнско куче! Виждам те как трепериш! И има защо! Слава на Аллаха, преди се съмнявах, но сега вече знам, че безценното съкровище е у теб. Трепери, невернико! След малко всички в лагера ще са готови да умрат с радост заради свещените слова на пророка! Утре Алтасар ще е наш!
С тия думи той препуска обратно, а след по-малко от четвърт час откъм лагера долита фанатичният рев на хиляди гърла.
Мини на 182.
104
Слизаш по стълбите до мазето на брат Доминик и го заварваш да опакова във вързопи вещите си.
— Няма да стоя тук нито минута повече! — гневно изтърсва той, щом те вижда. — С този скудоумен невежа под един покрив? Никога!
Размахваш ръце в опит да го прекъснеш.
— Но той…
— Той е един непоправим фанатик, способен да прати човек на кладата само заради намерението да открие нещо мъдро, нещо, което ще помогне на хората да живеят по-добре! Не желая да имам нищо общо с варвари, оскверняващи расото!
— Но той се съгласи да…
— Той може да се съгласи с каквото си ще — отсича брат Доминик, без да те изслуша. — Аз обаче няма да се съглася! Този човек и другите като него са оскърбление за целия християнски свят, а и не само за него! Няма да работя заедно с тях за каквото и да било!
Очевидно брат Доминик е твърде горещо убеден в правотата си. Въпреки това обаче не ти се иска да губиш един добър лечител точно преди битката, когато ще е пълно с ранени… да не говорим за другите му ценни качества.
С какво ще се опиташ да го убедиш да остане?
С това, че отец Фиделиус е висш църковен служител и като монах брат Доминик не бива да му противоречи — мини на 24.
С това, че отец Фиделиус също служи на хората по свой начин, както умее — продължи на 44.
105
В момента на удара Абдула ибн Таруми прави крачка напред и рязко блъсва настрани щита на Родриго със своя. За момент отляво се разкрива пролуката между предната и задната броня. От гърдите ти се изтръгва предупредителен вик. Късно! Проповедникът вече замахва натам.