Всичко става толкова бързо, че едва след секунда и тримата осъзнавате: мавърът стиска в ръка само дръжка с няколко пръста острие. Балдуиновият меч е пресякъл ятагана като зелена вейка.
Абдула ибн Таруми вторачва в дръжката потресен поглед. След това с диво проклятие я захвърля настрани и опитва да се наведе под замаха на Родриго. Бърз е, но не чак толкова — мечът отсича върха на шлема му, минавайки на по-малко от сантиметър над върха на главата.
Сипейки яростни ругатни, Абдула ибн Таруми отскача няколко крачки назад, сваля шлема си и го оглежда. Дори от стените на замъка виждате как металът е срязан като с бръснач. Проповедникът запраща остатъка от шлема по Родриго, който с един удар го разсича на две във въздуха и погва противника си.
Абдула ибн Таруми отново застава спокойно пред напора на противника, изчаква го да замахне и отскача светкавично настрани. След това с неуловимо движение камата му се плъзва отстрани по доспехите и разсича ремъците, които ги крепят.
Предната и задната броня със звън се стоварват на земята. Родриго губи още няколко ценни мига, докато се мъчи да смъкне останалите части от доспехите. Абдула ибн Таруми обаче не се възползва от изгодния момент — втренчил се е с побеляло лице в двете половинки от камък, висок почти до коляното. Мечът на Балдуин е съсякъл и камъка, без дори да се нащърби.
С яростен рев Родриго отръсква остатъците от бронята и се нахвърля върху противника си. Сега движенията му не са толкова затруднени и проповедникът просто побягва позорно пред вихрушката от удари. Ако противникът му беше с обикновен меч, сигурно би се опитал да направи нещо, но и той вече е разбрал онова, което ти знаеш отдавна — нищо на света не може да устои пред оръжието в десницата на разгневения мъжага, тъй че бягството е единствено спасение за живота му. Родриго бързо се отказва да го гони, вдига триумфално меча си и тръгва обратно към замъка.
Мини на 47.
106
— Уви, отче — въздъхваш ти. — Не ми оставяте друга възможност, освен да изгоня един ценен помощник. Отстъпвам пред вашето настояване, ала ще кажа, че според мен сляпото упорство не спада към християнските добродетели.
— Освен когато е упорство в защита на вярата! — твърдо отвръща абатът. — Правилен избор направихте, графе. Не се колебайте сега, изгонете онзи еретик час по скоро.
Унило поклащаш глава и се отправяш надолу към подземието.
Мини на 82.
107
Смирено навеждаш глава.
— Прав сте, отче, пропуснах да кажа нещо. Срамно е, но онези двамата твърдяха, че баща ми се е съгласил да премине на страната на Ал Акбар и се е готвел да подпише договор с тях. Именно затова най-много се усъмних и се запитах дали странното посещение не е нечия интрига. А когато се оказа, че тези хора най-вероятно не са маври, сметнах твърденията им за лъжа. Едва ли си струваше да го споменавам.
— За светата църква е важно всичко! — отсича игуменът на „Санто камино“. — Ще добавите ли още нещо?
— Ето какво ме смути особено много, отче — признаваш ти с треперещ глас. — Те донесоха пръстена на баща ми. Бил им го дал в знак на желанието си да сключи този договор. Истинският пръстен е — познавам го добре.
Лицето на отец Фиделиус помръква.
— И отпреди имах някои подозрения относно смъртта на баща ви, млади графе, ала сега те се усилват. Няма да ги спомена засега.
— Не вярвам баща ми наистина да е дал пръстена си на мавърски халиф! — възкликваш ти. — Цялата работа е някакъв мръсен заговор!
Мини на 231.
108
— Тази загадка може да има само един отговор — решително заявява проповедникът. — Това е времето!
— Така е — признава помръкнал Хуан.
Отбележи една точка в полза на Абдула ибн Таруми и премини на 55.
109
Мини на 16.
110
— Че защо да не го убием, отче? — възразяваш ти. — Ако именно той е главният вдъхновител на маврите, без него ще се окажат по-слаби. Вярно, може да побеснеят отначало, но ние така и така сме готови за удара им. А след време, като няма кой да подлива масло в огъня, ще им омръзне и ще се разотидат по домовете си.
Абатът се замисля над думите ти, после поклаща глава.
— Не мисля така, млади графе. Познавам добре тази проклета вяра в дявола. Помнете ми думите, ще побеснеят не за дни, а за месеци и години. Това е то фанатизмът.