Мислено отбелязваш, че фанатизмът май си прилича при всички религии. После нареждаш на десетина стрелци да изчакат докато Абдула ибн Таруми се приближи на около сто и петдесет крачки, после да започнат стрелба по него.
Когато проповедникът се приближава на определеното разстояние, из въздуха забръмчават стрели. Те обаче само отскачат от него с глух звън и ти се досещаш, че под черните дрехи и вдигнатата качулка има доспехи и шлем като на рицар. Войските на маврите обаче са на друго мнение — те думкат тъпаните си и оглушително реват: „Аллах пази правоверния от стрели“.
— Оставете — махваш с ръка ти. — Май от тая стрелба има повече вреда, отколкото полза.
Мини на 156.
111
— Повече не ще узнаеш, невернико! — отсичаш ти. — Казах ти истината, сега си върви. А още по-добре — махай се завинаги от тия земи.
— Куче! — Абдула ибн Таруми свирепо размахва юмруци. — С теб е свършено! Не знам какво си сторил със свещения ръкопис, но утре ще бъдеш в ръцете ми. И тогава ще проговориш!
Без повече думи той обръща коня си и препуска обратно към лагера.
Мини на 128.
112
За миг дъхът ти спира. Тия думи са толкова невероятни, че просто не можеш да повярваш на ушите си.
— Луд ли си, невернико? Баща ми! Да предаде нашия добър крал Алфонсо Храбри и да застане на страната на маврите? Не може да бъде!
Вместо отговор дребният мавър изважда от гънките на шалварите си нещо, увито в парче плат, и ти го подава. Разгръщаш плата и върху дланта ти се търкулва… пръстенът на баща ти!
— Познавате ли го, благородни графе? — лукаво пита мавърът. — Този пръстен негово височество баща ви ни даде в знак на своята вярност.
Олюляваш се, а сърцето ти бясно подскача в гърдите.
— Това е лудост! Да стане арабски шейх?… Да обърне гръб на Христовата вяра и приеме исляма?…
— Не, тук грешите, господарю — възразява мавърът. — Едно от условията му беше той и всички по неговите земи да запазят свободно вярата си. Съгласихме се. Покойният ви баща смяташе, че с нашата подкрепа ще може да постави на трона на Испания силен крал, който да оправи много неща… и може би дори после да ни изтласка от тукашните земи. Или поне ние, като разговарящи с него лице в лице, останахме с това впечатление. Добрият пратеник трябва да разказва за такива неща на господарите си, ала ние с Муаб бен Сахим се посъветвахме и решихме да го премълчим пред господаря ни, халиф Ал Акбар, от страх да не изгубим главите си, преди да се е уталожил гневът му — Аллах да ни прости този грях. Нашата работа е да докараме преговорите до успех — пък какво ще прави после графът на Арманилия си е негова работа и ние не сме виновни, ако той реши да се обърне срещу Мосадирския халифат.
Малко по малко започваш да проумяваш нещата. Брожението срещу отслабналия на стари години крал е известно отдавна и баща ти наистина неведнъж е споменавал, че щеше да бъде по-добре, ако на трона се възкачи млад и енергичен човек. Вярно е и че не обичаше особено херцог Алма. Ала да се включи в такъв заговор… Невероятно!
— Е, добре — въздъхваш ти. — Миналото си е минало, но защо идвате при мен? Баща ми, лека му пръст, вече е покойник и само Всевишният може да съди каквото е сторил приживе.
— Не разбрахте ли досега, господарю? — усмихва се шишкавият мавър. — Очакваме от вас да продължите делото на баща си. Подкрепите ли ни, ще ви помогнем да станете най-могъщият човек в цяла Испания.
Впиваш поглед в него, но лицето му е непроницаемо. Какво ще отговориш?
Ще приемеш — мини на 15.
Ще отхвърлиш — продължи на 225.
Ще отложиш отговора, за да размислиш — прехвърли се на 202.
113
Внезапно полуотворената врата на замъка се разтваря широко и от нея изскачат двайсет конници в железни доспехи. Покритите с броня коне носят тежък товар и затова са по-бавни от жребците на преследвачите. Но срещнат ли маврите, ще ги покосят като млада трева — ятаганът не е достатъчен срещу пълното рицарско въоръжение. Въпросът е кой пръв ще стигне до вас — хората на Естебан или неверниците. А това сега зависи единствено от шанса.
Провери късмета си. Мини на 63 или 206.
114
Под лъчите на изгряващото слънце двете тела лежат едно до друго в двора, а на масата пред теб е поставено абсолютно всичко, намерено в дрехите им.
— Не е много — размишляваш на глас ти. — Всъщност почти нищо не е. Празни джобове — нито огниво, нито дребни ценности, нито каквото и да било. Почти никакви пари. Само зашитата в чалмите отрова и по един намазан с отрова кинжал. Май тези „маври“ не са много богати.