— И на мен ми е чудно, господарю — поклаща глава застаналият до теб Пако. — А пък и като им гледам ръцете, ще ме прощавате, ама таковата, не приличат на богати хора. Я им погледнете мазолите! Не съм бил по дворците на шейховете, обаче надали въртят меч всеки ден, а тези двамата сигурно го правят. Личи си по загрубялата кожа между палеца и показалеца. Пък и докато вечеряхте, аз надничах иззад вратата за слугите, да съм подръка, ако ме викнете. Та Дебелата Хуана, готвачката, и тя надзърна за малко, жив мавърски шейх да види, и рече, че тия ядат като невидели, и че сигурно това, маврите, гладни стоят по цял ден. А пък аз мисля че не ще да е така, поне не шейховете им. Мътна и нечиста е тая работа! Дали да не викнем някой монах от „Санто камино“ да отслужи служба срещу дявола?
— Аз пък си мисля друго, господарю — намесва се Естебан. — Помните ли шейх Ахмед бен Джубеир, дето му подарихте живота? В дълг е той пред вас, ако и да ви разказа за съкровището на Абад Трети, дето излезе само една кутия пергаменти. Чух от минаващи пътници, че бил уважаван служител на Ал Акбар, халифа на Мосадир. Дали да не пратим някого до него, да поговорим деликатно на тази тема?
— Мен, господарю! — подскача веднага Пако. — Обикновеният слуга никому никакво впечатление не прави, а зная точно какво искате да разберете.
Ще изпратиш ли Пако при Ахмед бен Джубеир? Ако вземеш такова решение, отбележи си го.
Мини на 158.
115
Преди да са приключили главоболията около състоянието на замъка, връхлетяват и нови проблеми. Още на следващия ден по обяд в Алтасар пристига някакъв конник. Личи си, че е препускал като бесен — от устата на коня се ръсят парцали пяна и бедното добиче се олюлява, сякаш всеки момент ще падне от умора.
— Граф де Алтасар! — извиква непознатият. — Час по-скоро повикайте граф де Алтасар!
— Тук съм — обаждаш се ти от ъгъла на двора, където наблюдаваш пресипването на последните товари жито в хамбара. — Какво спешно има!
— Трябва да говоря с вас насаме, и то незабавно!
Гледай ти, гласът му е почти заповеднически. Леко навъсен, ти пристъпваш към него.
— А кой сте вие, ако мога да знам?
Човекът бръква в пазвата си и измъква напоена с пот бродирана кърпичка. От пръв поглед разпознаваш гербовете, извезани върху нея. Всеки един от тях би бил чест за която и да било кърпичка, но странното е, че стоят един до друг. Защото това са гербовете на крал Алфонсо Храбри и на херцог Бартоломеос, който се грижи за кралските шпиони. Значи човекът пред теб е съгледвач на краля и вероятно носи важна новина.
— Елате с мен — кимваш ти.
Едва си затворил вратата на стаята си, и кралският съгледвач започва:
— В Мосадир се събира несметно пълчище маври, готови да атакуват християните! Предвожда ги един проповедник на име Абдула ибн Таруми, прочул се…
— Чувал съм за него — прекъсваш го ти. — Продължавайте по-нататък.
Съгледвачът нервно облизва пресъхналите си устни.
— По всичко личи, че се готвят да тръгнат точно насам. За това има и причина. Една нощ успях да се промъкна и да подслушам разговор на този Абдула с един от най-близките му помощници. Споменаха, че им е обещана помощ от могъщия халиф Алморавидес, господаря на Северна Африка. Трябва да превземат графство Арманилия, а овладеят ли тукашния залив, той ще докара от Африка кораби с войска за завоюването на християнска Испания.
На вратата се почуква. Пратеникът млъква и се озърта тревожно, но това е само съобразителният Пако — носи бокал студено вино за изморения пътник.
— Чуйте ме добре, граф де Алтасар — продължава съгледвачът, когато отново оставате сами. — Това, което ще изрека, може да не звучи така верноподанически, както ми се полага, ала е истина. Крал Алфонсо Храбри вече е стар и няма да има сили да отблъсне обединената мощ на испанските халифи и Алморавидес. Успее ли този проповедник да превземе Арманилия, това ще означава погибел за Испания, а може би и за целия християнски свят! Не трябва да му го позволим!
Усмихваш се, макар че не ти е до веселие. Има ли смисъл да ти се казват подобни неща? Отлично разбираш стратегическото положение на графството — особено ако наистина от Африка тръгнат кораби с войска.
— Съгласен съм. Само се моля на Бога да не опрем до сражение с обединените тълпи от Мосадир и другите халифати. Между нас казано, графството не е чак толкова силно.
— Опитайте се просто да ги задържите около два месеца! — възкликва съгледвачът. — За това време кралят ще събере войските си и ще дойде на помощ. Лошото е, че пълчищата на този ибн Таруми ще са тук след не повече от седмица, а вие трябва да издържите до идването на подкрепления със собствени сили! Подгответе се!