Мини на 53.
116
— Тази загадка просто е невярна — заявява накрая Абдула ибн Таруми. — При задаването й ти допускаш за вярно това, което искаш да докажеш с нея.
— И как така?
— Бог може да притежава всички съвършенства само ако той наистина съществува. Включително и това да съществува. Следователно тя е вярна само ако вече се знае, че Бог съществува — а точно това трябваше да се докаже! Така ли е?
Мини на 234.
117
Нямаш повече никакъв избор. А трябва да направиш нещо, преди противникът да е разбрал, че си в безизходно положение. Отново повикваш на разговор отец Фиделиус.
— Отче, смятам да призова на дуел онзи проклет неверник, Абдула ибн Таруми. Нямам друг изход. Ако не предприема нещо, за да променя хода на събитията, скоро ще изгубя контрол над положението в замъка.
— Трябваше и да се очаква! — отговаря троснато отец Фиделиус. — Дуел с неверник! Толкова ниско ли сте паднал, графе?
— Представете си го като един малък кръстоносен поход…
— А себе си да представя като папата, нали? Не мислите ли, че тази загуба на контрол дойде защото не отделяхте достатъчно усилия и средства за борбата срещу неверниците? Може излизането ви на дуел да е само повод за разочарование, графе, но то си има и причини. Ако мога да ви окажа някаква помощ за този двубой, ще я имате, ала знайте, че мнението ми за вас сериозно страда.
Отбележи си, че губиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус и премини на 29.
118
— Дошло е време на схватка между светлината и мрака — започва абатът. — Сянката на Сатаната надвисва над чистите християнски земи. Ала настане ли битката, ние, верните слуги на светлината, няма откъде защита да намерим. Знаете, графе, „Санто камино“ не е силно укрепен и неверниците маври ще го превземат най-много за ден-два. А нахлуят ли отвъд стените ни, жив човек няма да остане измежду монашеското братство. Дайте ни защита във вашия замък! И не се безпокойте, ще докараме храна колкото ние да издържим и за вас да остане, а при нужда можем дори и меч да хванем, ако и да ни е противно всяко кръвопролитно дело. Манастира не ще успеем да спасим от разграбване, ала поне живота на монасите да съхраним!
Въпреки благата реч, ти неволно се навъсваш. Представяш си как тия монаси ще се пречкат навсякъде, ще дават непрестанни съвети и дори ще оспорват решенията ти. Ала от друга страна… твой християнски дълг е да не ги оставяш без закрила. Какво пък, има и друго решение — да ги отпратиш на север, към земите на херцог Алма.
Ще приемеш ли абата и хората му?
Да — мини на 151.
Не — продължи на 99.
119
Малко след пладне слугата се завръща, придружен от трима монаси със заметнати над лицата качулки. Когато първият отмята качулката си, ти с изненада разпознаваш отец Фиделиус — игуменът на „Санто камино“, фанатичен християнин и твой стар познат. Мислено отбелязваш, че е чест лично абатът да дойде в замъка ти. Пристъпваш към него и се покланяш.
— Отче, така се радвам да ви видя в този тежък час!
— Благодаря ви, че ме повикахте, млади графе! — кимва отец Фиделиус. — Антихристът устройва клопки на всички ни и подчинените на светската власт трябва да умеят да ги разпознават, за да се обръщат към духовната, когато ги срещнат! Вашият слуга ми разказа нещо за покушение, за неверници и за какво ли не още, ала беше доста развълнуван, та не разбрах много. Искам да чуя нещата от вас — така, както са били!
Ще му разкажеш ли за твърдението на маврите, че твоят баща се е съюзил с тях?
Да — мини на 154.
Не — продължи на 220.
120
След пет дни Родриго и Хуан пристигат с всичките си хора. Отец Фиделиус също вече се е пренесъл в замъка. А след още ден по равнината като мравешко гъмжило се задават маврите.
Пълчищата им са страховити — може би десет хиляди души. Вярно, много от тях са най-обикновени хора, грабнали по някое копие или ятаган, но дори така превъзходството им е ужасяващо. Атака подир атака непрекъснато разтърсват стените на замъка ти, докато при един от набезите маврите успяват да смажат с численото си превъзходство твоите хора и най-сетне нахлуват в Алтасар. Сред отчаяната схватка загиваш от нечий ятаган… Така е с тези лекомислени пълководци, които не подсигуряват достатъчно войници за защита на замъка си!