121
Когато издаваш заповедта, хората ти с облекчение сграбчват абата и го помъкват към подземието. Слисаният Фиделиус се опитва да изкрещи твоето име, но войниците му запушват устата. А ти не можеш да прогониш странното чувство, че нещо важно остана недоизказано — може би все пак абатът е имал нещо предвид, макар и да не се досещаш какво точно.
Недоразумението се оказва ключово за отбраната на замъка… и гибелно за вас. На следващата нощ внезапно дворът се изпълва с въоръжени маври, сякаш паднали от небето или изникнали изпод земята. Впрочем, последното е съвършено точно, защото те наистина са дошли изпод земята — преминали са по изкопан под стените на замъка тунел, който започва от голямата шатра. Сега разбираш, че тя е била необходима само за прикритие на изкопните работи. Уви, твърде късно, за да сториш каквото и да било.
Сънените ти хора не успяват да се противопоставят на маврите. В последвалата касапница, която трудно може да бъде наречена битка, загиваш и ти. От всички вас предвидлив се бе оказал единствено абатът — чрез легените той се мъчеше да установи именно това: дали врагът не прави подкоп!
122
Когато му излагаш грижите си, абатът укоризнено поклаща глава.
— Виждате ли какво спечелихте, като погазихте волята на светата църква, граф Алтасар? Заради този проклет ръкопис ще загинат стотици и хиляди невинни хора. Послушайте ме поне сега. Нека да го унищожим открито, пред очите на маврите! Тъй ще всеем в сърцата им страх и униние, а нашите войници ще се уверят още по-дълбоко в силата Божия.
Мини на 161.
123
След няколко часа ездачите се завръщат с отговорите на твоето предупреждение. А те са следните:
Родриго де Рохалор:
Не ме е страх от никакви маври, ако ще да довтасат всичките на този свят. Ще се бия с тях, където и да са.
Хуан Валамирас:
Ако наистина маврите са толкова много, то тогава може би е по-добре да се съберем всички в твоя замък. Той е най-добре укрепен. Заедно ще ги отблъснем по-лесно.
Алонсо Саланеда:
Моето предложение е всички да избягаме на север и да се върнем заедно само когато с нас дойдат кралските войски.
Педро де Моренитас:
За мен никога не е било удоволствие да ти помогна по какъвто и да било начин, братовчеде. Но ще ти се подчиня — нали като граф си по-важен от мен.
Каква стратегия ще избереш?
Ще събереш всички в замъка си и ще чакаш обсада — мини на 188.
Ще наредиш всеки да се укрепи в своя замък, за да принудите маврите да се разделят и да обсаждат четири места вместо едно — продължи на 227.
Ще призовеш бароните си и ще срещнеш маврите в бой на полето, преди да са стигнали до „Санто камино“ — прехвърли се на 216.
Ще потеглиш на север заедно с бегълците, за да избегнеш срещата с маврите — попадаш на 95.
124
— Взех решението си — съобщаваш на застаналите около теб хора. — Ще срещна Абдула ибн Таруми в двубой на умове, макар че не зная какво точно трябва да представлява това. Ако го победя, маврите ще си тръгнат. Ако загубя, ще трябва да си тръгнем ние! Така е — дума за дума, за да се спестят много страдания и кръв!
— Не ми се сърди, стари приятелю, но мисля, че ще е по-добре аз да отида на този двубой вместо теб — обажда се внезапно изотзад гласът на Хуан Валамирас. — Не искам да те обидя, но знаеш, че съм по-изобретателен от теб и по-лесно решавам гатанки. Каквото и да разбира този проповедник под двубой на умове, ще е по-добре с него да се сражавам аз. Нали не би отказал на един твой барон възможността поне веднъж да се прояви срещу маврите?
Размисляш бързо. В тази схватка няма опасност Хуан да пострада или да бъде убит, а умът му действително е много по-находчив от твоя.
— Съгласен съм, Хуан. Нека бъде така.
Бароните около теб се усмихват. Отбележи си, че печелиш 10 точки престиж пред тях.
Мини на 192.
125
— По дяволите! Прекалено сте хитри! — изръмжава Абдула ибн Таруми. Лицето му е същинска маска на беса, имаш чувството, че всеки момент ще застане на четири крака и ще започне да хапе.
— Сам се похвали, че ще победиш всеки християнин в каквото и да било — отвръщаш ти. — Беше високомерен и си заслужи загубата. Сега имай сили да я приемеш като достоен мъж.
— Да я приема? За нищо на света! — изхърква проповедникът. — Не сте ли научили, че Абдула ибн Таруми никога не се предава? Глупаци! Приготвил съм нещо и за такъв случай!
След тези думи той се обръща и с всички сили побягва обратно към стана на маврите. Вие с Хуан го зяпвате учудено — странен начин за нападение.