Че брат Доминик много пъти се е оказвал извънредно полезен и дори ти е спасил живота — мини на 173.
Че той не е чак такъв антихрист и това ще проличи в предстоящата битка — продължи на 88.
9
За щастие с това веригата от вълнения и загадки приключва. Времето тече лениво, ден след ден. Замъкът иска ремонт, трябва да поддържаш правосъдие по земите си, струпват се и грижи по реколтата, изобщо — има с какво да се занимава един граф.
Изпращал ли си Пако да потърси шейх Ахмед бен Джубеир?
Да — мини на 147.
Не — мини на 198.
10
Високият те оглежда с безумни очи. Разбираш, че си улучил слабо място — та има ли за един истински вярващ испанец-християнин по-страшно нещо от това, да бъде погребан като езичник?
Внезапно човекът потреперва с цялото си тяло и рухва на една страна. Очите му се извъртат навътре и той успява само да изхърка:
— Погребете ме… като християнин!
Мини на 114.
11
С кого би желал да се посъветваш?
С отец Фиделиус — мини на 122.
С брат Доминик — продължи на 50.
С Естебан — прехвърли се на 69.
С шейх Ахмед бен Джубеир — попадаш на 25.
С никого — мини на 155.
12
— Какво да ги правим тези, господарю? — притичва към теб Естебан. — Ако бият по тоя начин още няколко денонощия, ще съсипят и най-здравата стена!
Надникваш с усмивка през ръба на стената, после се обръщаш към стария войник.
— Така е, Естебан, съгласен съм. Само че ако бият няколко денонощия. А това са примитивни съоръжения, сглобени от обикновени дърводелци в полеви условия. Виждал съм истински обсадни машини — нямат нищо общо с тия тук. Надали някоя от тях ще издържи повече от ден, без да се разпадне при такъв яростен напън. Просто стойте и ги оставете да блъскат.
След няколко непредпазливи показвания изпод навесите и няколко точни стрели, маврите бързо се научават да не си подават дори носовете. Налага се другарите им от становете да сглобят малък навес на колела, с който да докарват свежи сили. Още по обяд засилващото се скърцане на машините и морното пъхтене на неверниците около тях, ви подсказват, че работата върви все по-зле за противника. Между стената и навесите започват да се разменят закачки на смесен арабско-испански език, за чиято колоритност съществено е допринесъл и Родриго.
— Хей, вие там, долу! Да слезем да ви помагаме, а?
— Не се безпокойте, след малко ние ще се качим горе!
— Да, ама нещо много ви скърцат машините! Да не вземат да засекат по средата на работата, та ни напред, ни назад? Ще трябва да дойде лично оня, черния, да напъва!
— Ти неговото име го не цапай. Той е Махди!
— Това пък що ще рече? (Подсказване отзад.) Светец? Че къде му е ореолът? Май не се вижда от рогата! (Бурен смях отгоре и ядосано сумтене изпод навесите.)
Към вечерта лявата стенобитна машина се разпада със силен трясък, събаряйки и навеса. Стрелците с лъкове не пропускат възможността и едва една трета от маврите долу успяват да се доберат живи до някое укритие. С оставащите две съоръжения врагът продължава работата си и през нощта, но по първи петли таранът също се сцепва, а призори се разпада и другата стенобитна машина. Мислено благодариш на зидарите, които стегнаха стените и вратите ти така, че да устоят на вражеския напън.
Мини на 199.
13
— Що е туй, в което влизаш от една врата, а излизаш от него през три? — усмихва се Хуан.
Абдула ибн Таруми прехапва устни и очите му заприличват на цепки. Добра гатанка, мислиш си ти. Всяко дете знае, че това е ризата — но маврите не носят ризи, а техните бели наметала, и сигурно не са я чували! Какво ли ще отвърне Абдула ибн Таруми? Ще налучка ли отговора?
Провери късмета си. Мини по свой избор на 98 или 78.
14
Подивелите маври са домъкнали огромен дънер и блъскат с него по портата, без да обръщат внимание на дъжда от стрели и копия. Падне ли някой, мигновено го замества друг. Наоколо им десетки пехотинци бясно дълбаят дървото с ятагани и кинжали. И онова, което не успя да стори таранът, сега го вършат обикновени човешки ръце — яката врата почва да се пропуква.
Вече всички започват да разбират, че ще загубите битката. Мечовете и копията натежават в ръцете на войниците. Дори и в твоето сърце чезнат последните надежди.