— Как?
— Сглобете ми една катапулта, и ще видите!
След кратко търсене откривате в подземията две стари катапулти, останали от времето, когато баща ти е воювал за графство Арманилия. Дърводелецът на замъка с много труд успява да сглоби от тях една работеща и след един ден машината е върху стената, обкръжена от няколко яки войници. Чакате само брат Доминик. Скоро се появява и той, помъкнал торба с глинени гърненца.
— Можете ли да запратите едно такова гърне до лагера на маврите? — пита монахът.
— Ще се справим — отвръща старшият на катапултата.
Брат Доминик се заема със странни приготовления. Първо сипва в гърненцата черен прах, после поставя във всяко края на дебела връв, дълга около педя и добре намазана със същия прах, а накрая пристяга капаците и ги замазва с глина. Когато приключва, той слага първото гърненце върху обтегнатата катапулта.
— Прицелете това в шатрата на халифа! Готови ли сте? Един момент да подпаля връвта… Хайде сега!
Гърненцето излита, описва висока дъга и тупва във вражеския стан — не много близо до шатрата на халифа, но все пак сред маврите. След още миг-два на мястото на падането му блясва пламък и чувате силен гръм. Брат Доминик се усмихва доволно, после приготвя и второто гърненце.
— Тази нощ маврите няма да спят спокойно! — казва той.
Мини на 146.
132
Обсадата продължава, от ден на ден все по-мудна и досадна. Започва да ти прави впечатление, че единственото, което държи маврите около замъка ти, са енергичните проповеди на Абдула ибн Таруми и властта на Ал Акбар. Знаеш обаче, че и това няма да трае дълго. Виждал си обезверени хора по време на кръстоносния поход — не повдигне ли нещо духа им, те ще започнат тихичко да бягат нощем. И затова не се учудваш, когато една сутрин към стените на замъка се задава пратеник.
— Търся граф Диего де Алтасар! — провиква се той, когато идва почти под стените.
— Ето ме тук! — обаждаш се ти отгоре.
— Трябва да ти предам нещо. Ето го. Само за теб е!
Той оставя на земята дървена кутийка и си тръгва. Изчакваш да се отдалечи, сетне открехвате портата съвсем леко — само колкото един боец да излезе и да прибере странната пратка.
Отнасяш кутията в стаята си, поставяш я на масата и от почтително разстояние повдигаш капака с върха на едно копие — кой знае дали ибн Таруми не е решил да те изненада с отровна змия или нещо подобно. Но опасенията ти са напразни. Вътре лежи само късче пергамент. Изваждаш го и прочиташ следното:
Не се радвай, графе. Няма да спечелиш битката. Предлагам ти споразумение: да се срещнем тази нощ някъде така, че нито твоите, нито моите хора да видят какво вършим. Няма да устройвам засади и няма да нося оръжие. Това, за което искам да преговарям с теб, е по-важно и от твоя, и от моя живот. Не го ли направиш, ще изпратя веднага вест до Юсуф бен Ташфин, когото вие наричате Алморавидес, че съм превзел крепостта ти, и неговите кораби ще дойдат тук с над сто хиляди души войска. Когато пристигнат, ще разберат, че съм излъгал, но макар и с големи жертви, няма да им е трудно да те смажат. Досега ме възпираше надеждата, че ще мога да те победя и да взема сам онова, което търся. Сега виждам, че няма да успея — а тогава по-добре да умреш, защото си ми попречил!
Това, което ме интересува, е съкровището на Абад Трети — безценният първи ръкопис на Корана. Досега само предполагах, че може да е при теб. Но вчера мои шпиони в Толедо ми известиха, че човек от твоя замък е донесъл точно този ръкопис за превод в Толедския манастир, след което си го е отнесъл обратно. Сам разбираш, за теб старите пергаменти нямат никаква стойност, но за правоверните струват повече от всичкото злато на света. Не ги ли получа аз, по-добре да ги държи Алморавидес, отколкото ти!
Може би все още се боиш? Напразно — този път ти говоря съвършено открито, защото тайната ще е и в мой интерес. Предлагам ти следното: тази нощ ще заръчам на хората си да запалят голям огън на половината път към замъка, после да се оттеглят. Изпрати две свои колони по двайсет войници отляво и отдясно, за да те предупредят в случай на засада. Нека само да са достатъчно близо, за да вдигнат тревога, но и достатъчно далеч, за да не виждат добре какво става при огъня. А после ела — там ще те чакам. И носи… сам знаеш какво.
Имаш един ден за размисъл. Ако твой човек не ми донесе отговор до вечерта, Алморавидес след по-малко от десет дни ще е тук и дори цялата войска на вашия крал Алфонсо няма да може да му се опре. Помисли добре — ръкописа или живота на всички в замъка!