Абдула ибн Таруми, Махди и Пророк.
Мини на 233.
133
Вечерята свършва и отново сте в стаята ти. Нисичкият мавър нетърпеливо изважда от пазвата си навит на руло пергамент и го разгръща пред теб.
— Благородни графе, от досегашното ви гостоприемство разбирам, че сте склонен да приемете предложението. Нека тогава сключим този тържествен договор. Бяхме приготвили такъв документ с името на баща ви и при това идване трябваше да го подпишем, ала уви, наложи се да променим името.
Навеждаш глава и хвърляш поглед към текста. На испански език е написано, че ти, граф Диего де Алтасар, доброволно преминаваш на страната на халиф Ал Акбар и се наемаш да му служиш с всички сили и средства в битката против испанския крал, срещу което получаваш титлата шейх на земите, наречени херцогство Алма, отсега и завинаги. Следва текст на арабски — вероятно превод. А най-долу стоят имената на халиф Ал Акбар и твоето. Срещу името на халифа се къдри подпис с арабски букви.
Какво ще му отговориш?
Ще приемеш — мини на 138.
Ще откажеш — мини на 26.
134
— Вдън земя да пропаднете дано! — изревава Абдула ибн Таруми.
— В превод това сигурно трябва да означава „Познахте“ — подхвърля Хуан. — А сега е време за моята загадка.
Отбележи си една точка в своя полза и премини на 93.
135
На следващия ден последните приготовления за обсада приключват. И тъкмо навреме! Само два часа след като масивната порта на замъка се захлопва и слугите започват да трупат зад нея камъни, които да я подпират срещу ударите на таран, в далечината се появява черно гъмжило. Застанал върху крепостната стена, ти махваш с ръка на един от войниците.
— Хулио, ти имаш остро око. Можеш ли да различиш какво е това?
— Маври, господарю! Различавам байрака на халиф Ал Акбар и зеленото знаме на исляма. Първите редове са нагиздени във всякакви цветове, а в средата има един, който е изцяло в черно!
— Можеш ли да прецениш колко са?
— Трудно ми е да кажа отсега, господарю. Но не са по-малко от две хиляди.
Две хиляди все още не е толкова страшна цифра. В Алтасар са събрани четири пети от мъжете в графството, които могат да държат оръжие, около осемстотин души. За не чак толкова голям замък, какъвто е твоят, бойците са предостатъчно… Ала маврите продължават да идват и да идват. Войската им сякаш няма край. Скоро първите спират и започват дръзко да устройват лагера си едва на петстотин крачки от стените на замъка, а иззад хоризонта напират все нови и нови. Когато започва да пада мрак, тримата с Хулио и Естебан преценявате, че срещу вас има не по-малко от десет хиляди души — армия, каквато си виждал единствено по време на кръстоносните походи!
— Не е чак толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед — споделяш ти. — Повечето от тях са обикновени селяни и занаятчии, грабнали по някой ятаган или копие. Но ядрото им е армията на Ал Акбар, а тя има поне две хиляди и петстотин добре обучени редовни бойци — почти три пъти повече от нас. Като прибавим и останалите, могат да ни удавят просто с количеството си. Ще трябва да сме нащрек!
Мини на 232.
136
Капитанът на стрелците стои на десетина крачки от теб. Отиваш до него и размахваш ръка към идващия мавър.
— Виждат ли твоите хора онзи там, в черното? Трябва да бъде убит със стрели.
Англичанинът те поглежда спокойно с бледосините си очи. Испанският му език е тромав, но изразителен.
— Английски стрелец — добър стрелец. Смятай черният заминал вече към врати на Сатана.
Когато Абдула ибн Таруми приближава на около сто и петдесет крачки от стените, във въздуха внезапно бръмват десет стрели и до една се впиват в гърдите му. Той изхърква, размахва ръце и рухва от коня с дрънчене като изпуснати доспехи. Досещаш се — под дрехите е бил облякъл рицарска броня, която би го опазила от обикновена стрела. Тежките железни стрели на англичаните обаче са пробили бронята и мюсюлманският проповедник е мъртъв.
От стените на замъка се раздава радостен вик, който дълго не стихва. Ала въпреки очакванията ви, в противниковия лагер не настава униние. Дори напротив — всички се събират да слушат речта на мъж с голяма чалма. Неколцина викачи повтарят думите му високо, за да ги чуват всички — включително и вие. Един от войниците, който знае арабски език, превежда — не много уверено, но основното става ясно. Халиф Ал Акбар говори как безчестните християнски кучета убиват парламентьори, и как от днес Абдула ибн Таруми е заел подобаващото му място между светците на Аллаха. Речта трае около половин час, след което халифът призовава всички да се готвят за бой до последна капка кръв.